Всички животи имат еднаква стойност. Но понякога смъртта е особено жестока. Тази книга ме остави облян в сълзи.

Бил Гейтс

Пол Каланити не иска да бъде неврохирург като вечно отсъстващия си баща, затова се насочва към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но въпросът за смисъла на живота не спира да го преследва — и отговор той открива именно в лекарското си призвание.

Следва десетилетие на неимоверно тежък труд и усърдно учене, докато ръцете му започват да спасяват живот след живот. Пол Каланити се превръща в една от младите звезди на американската неврохирургия. Докато един ден не отива на лекар, който да потвърди диагнозата, която вече сам си е поставил.

Рак в напреднал стадий. Пол е само на 36.

Докато той и семейството му повеждат отчаяна, безнадеждна битка, той сяда да пише тази книга, която вече е преведена на десетки езици и дава утеха на читателите. Каланити прави равносметка на живота си, на лекарската професия, на моралния си дълг към близките си и своите пациенти. В крайна сметка "И дъхът стана въздух" е много повече от разказ за битката със смъртта — той е за приемането на нашата тленност и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.

Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо — нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.

Пол Каланити

Най-добрият мемоар на 2016 г. според читателите в сайта Goodreads, Една от най-добрите книги за 2016 според The Washington Post и The New York Times.

Всички животи имат еднаква стойност. Но понякога смъртта е особено жестока. Тази книга ме остави облян в сълзи.

Бил Гейтс

Пол Каланити не иска да бъде неврохирург като вечно отсъстващия си баща, затова се насочва към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но въпросът за смисъла на живота не спира да го преследва — и отговор той открива именно в лекарското си призвание.

Следва десетилетие на неимоверно тежък труд и усърдно учене, докато ръцете му започват да спасяват живот след живот. Пол Каланити се превръща в една от младите звезди на американската неврохирургия. Докато един ден не отива на лекар, който да потвърди диагнозата, която вече сам си е поставил.

Рак в напреднал стадий. Пол е само на 36.

Докато той и семейството му повеждат отчаяна, безнадеждна битка, той сяда да пише тази книга, която вече е преведена на десетки езици и дава утеха на читателите. Каланити прави равносметка на живота си, на лекарската професия, на моралния си дълг към близките си и своите пациенти. В крайна сметка "И дъхът стана въздух" е много повече от разказ за битката със смъртта — той е за приемането на нашата тленност и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.

Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо — нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.

Пол Каланити

Най-добрият мемоар на 2016 г. според читателите в сайта Goodreads, Една от най-добрите книги за 2016 според The Washington Post и The New York Times.

Пол Каланити – талантливый врач-нейрохирург, и он с таким же успехом мог бы стать талантливым писателем. Вы держите в руках его единственную книгу.Более десяти лет он учился на нейрохирурга и всего полтора года отделяли его от того, чтобы стать профессором. Он уже получал хорошие предложения работы, у него была молодая жена и совсем чуть-чуть оставалось до того, как они наконец-то начнут настоящую жизнь, которую столько лет откладывали на потом.Полу было всего 36 лет, когда смерть, с которой он боролся в операционной, постучалась к нему самому. Диагноз – рак легких, четвертая стадия – вмиг перечеркнул всего его планы.Кто, как не сам врач, лучше всего понимает, что ждет больного с таким диагнозом? Пол не опустил руки, он начал жить! Он много времени проводил с семьей, они с женой родили прекрасную дочку Кэди, реализовалась мечта всей его жизни – он начал писать книгу, и он стал профессором нейрохирургии.У ВАС В РУКАХ КНИГА ВЕЛИКОГО ПИСАТЕЛЯ, УСПЕВШЕГО НАПИСАТЬ ВСЕГО ОДНУ КНИГУ. ЭТУ КНИГУ!

Ця книга мемуарів – єдина, яку залишив по собі талановитий американський нейрохірург Пол Каланіті. Він вивчав англійську літературу та біологію в Стенфордському університеті, історію і філософію науки та медицини в Кембриджі, з відзнакою закінчив Єльську школу медицини і мріяв стати лікарем, а колись на пенсії – взятися до письменництва. У травні 2013 року, за крок від омріяної медичної й наукової кар’єри, Полу Каланіті діагностували рак легенів 4-ї стадії й він розпочав свою книгу. Крапку в ній поставила його смерть навесні 2015-го. А за десять місяців відверта й мужня історія боротьби, кохання та самовідданої лікарської праці стала бестселером № 1 за версією The New York Times і увійшла до лідерів продажів на Amazon.com. «Чому я?» Помирати від раку в молодому віці й знати, що твій випадок – один на десять тисяч. Безліч разів повідомляти хворим про страшний діагноз, вирішувати, чиє життя можливо врятувати, а чиє ні, – і раптом самому опинитися на лікарняному ліжку й чекати вироку, скільки тобі залишилося. Назавжди розпрощатися з мріями про складні операції та наукову працю… А тоді зрозуміти: іншого вже не буде й правильне запитання: «А чому не я?» І, забувши про біль, прийти до операційної, жити, кохати – і взяти на руки новонароджену донечку…