В седьмой том Собрания сочинений А. Кристи вошли романы «Карты на столе» (1936), «Немой свидетель» (1937), «Смерть на Ниле» (1937).

Эркюль Пуаро, подобно своему известному тезке Гераклу, готов совершить двенадцать подвигов в своем деле.

Мотиви таємничих убивств у домі з загадковою назвою «Тисова хатина», виявляється, треба шукати… в дитячій пісеньці про дроздів! І якби не міс Марпл, інспектор Скотленд-Ярду Ніл та вся лондонська поліція ніколи б не збагнули, навіщо злочинець підкладав у кімнату та в їжу відомого бізнесмена мертвих птахів, а отруївши, набив його кишені зернятками жита, навіщо потім «прибрав» його молоду дружину та навіть служницю…

Клуб „Вторник вечер“ събира на едно място интересни личности и всяка от тях, като един криминален Декамерон, разкрива своята загадка.

Симпатичната възрастна дама от Сейнт Мери Мийд се изправя пред тринадесет загадки — от брутално отровителство до загадъчното изчезване на злато от потънал галеон, от окървавен паваж до жестока и свръхестествена смърт. И от още неизвършеното престъпление до кражбата извършена два пъти…

«– Д-да, загадочные случаи!.. – Реймонд Уэст выпустил изо рта облачко дыма и, любуясь им, медленно с удовольствием повторил: – Загадочные случаи…С чувством исполненного долга он посмотрел по сторонам. Широкие черные балки, пересекающие потолок комнаты, и добротная старинная мебель создавали атмосферу старины. Все это импонировало вкусам Реймонда Уэста. Он был писателем. Дом своей тетки Джейн Марпл он всегда считал достойным обрамлением собственной персоны. Он взглянул в сторону камина, возле которого в большом кресле сидела хозяйка дома. На ней было черное муаровое платье со множеством складок по талии. Брабантские кружева каскадом спадали с груди. На руках – черные кружевные митенки. Черная шляпка подчеркивала белоснежность волос. Она вязала что-то белое, мягкое, пушистое. Ее словно выцветшие голубые глаза – кроткие и добрые – изучали племянника и его гостей…»

Эркюль Пуаро, подобно своему известному тезке Гераклу, готов совершить двенадцать подвигов в своем деле.

Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.

„Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди «Аферата В Стайлс», която бе издадена няколко години след това.“

Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Саймън Лий — застаряващ милионер, кани в имението си всички свои роднини. За тяхна голяма изненада се оказва, че господин Лий е променил завещанието си. Когато няколко часа по-късно милионерът е открит с прерязано гърло, възникват два въпроса: как извършителят се е промъкнал в заключената му спалня и дали Еркюл Поаро ще разгадае кой от роднините е убиецът.

Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.

„Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди «Аферата В Стайлс», която бе издадена няколко години след това.“

Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Саймън Лий — застаряващ милионер, кани в имението си всички свои роднини. За тяхна голяма изненада се оказва, че господин Лий е променил завещанието си. Когато няколко часа по-късно милионерът е открит с прерязано гърло, възникват два въпроса: как извършителят се е промъкнал в заключената му спалня и дали Еркюл Поаро ще разгадае кой от роднините е убиецът.

Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.

„Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди «Аферата В Стайлс», която бе издадена няколко години след това.“

Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Саймън Лий — застаряващ милионер, кани в имението си всички свои роднини. За тяхна голяма изненада се оказва, че господин Лий е променил завещанието си. Когато няколко часа по-късно милионерът е открит с прерязано гърло, възникват два въпроса: как извършителят се е промъкнал в заключената му спалня и дали Еркюл Поаро ще разгадае кой от роднините е убиецът.

Из сборника «Тринадцать загадочный случаев». Рассказ доктора Ллойда.Его история произошла в Лас-Палмас на Канарах, где доктор жил некоторое время по медицинским показаниям. Однажды он заметил на пляже пару двух дам средних лет. Одна была полная, другая худая. Как узнал доктор, дамы были англичанками. Через несколько дней доктор узнал, что случилась трагедия и одна из дам утонула, несмотря на то, что другая пыталась ей помочь. Мисс Дуран, утонувшая женщина, была компаньонкой второй дамы, мисс Бартон, последние пять месяцев. Доктора Ллойда удивили показания одного из свидетелей, который утверждал, что мисс Бартон отнюдь не помогала мисс Дюрант, а наоборот, держала её голову под водой. Доктор Ллойд заподозрил неладное, когда мисс Бартон перед отъездом с острова задавала ему странные вопросы об оправдательном вердикте за расправу без суда.

«– А вы, доктор Ллойд? – обратилась к нему мисс Хелльер. – Не расскажете ли вы нам какую-нибудь жуткую историю?Она улыбнулась ему. Эта улыбка завораживала по вечерам публику в театре. В свое время Джейн Хелльер была первой красавицей Англии, и ее ревнивые коллеги не упускали случая заметить: „Конечно, Джейн не актриса. У нее нет таланта, если вы понимаете, что это такое. Причина ее успеха – глаза“…»