Тифани Сболки е вещица. И смята, че е от голяма помощ за хората в Кредище. Макар че тази помощ май се свежда предимно до превързване на рани и рязане на ноктите на краката на старици, което не включва кой знае колко, така де, магия.Или сън.Но някъде — някога — се е надигнало нещо, изтъкано от злост и злина, от омраза и жлъч. То подклажда всички стари приказки — приказки за злите стари вещици.Тифани вече съвсем не е толкова сигурна, че върши онова, което трябва. А нейните малки авери — бойните Нак Мак Фигъл — само усложняват още повече ситуацията.Утрото би трябвало да е по-мъдро от вечерта.Но не е.Нещата са на път да станат доста, доста по-зле.А вещицата трябва да се справя с мъчнотиите…

Тифани Сболки е вещица. И смята, че е от голяма помощ за хората в Кредище. Макар че тази помощ май се свежда предимно до превързване на рани и рязане на ноктите на краката на старици, което не включва кой знае колко, така де, магия.Или сън.Но някъде — някога — се е надигнало нещо, изтъкано от злост и злина, от омраза и жлъч. То подклажда всички стари приказки — приказки за злите стари вещици.Тифани вече съвсем не е толкова сигурна, че върши онова, което трябва. А нейните малки авери — бойните Нак Мак Фигъл — само усложняват още повече ситуацията.Утрото би трябвало да е по-мъдро от вечерта.Но не е.Нещата са на път да станат доста, доста по-зле.А вещицата трябва да се справя с мъчнотиите…

Изглеждаше толкова лесна задача…

В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.

Поне досега беше така…

„Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!“ Само че в стражата са и ефрейтор Керът (джудже де юре), страж — копиеносец Къди (джудже и де факто), страж — копиеносец Детритус (трол), страж — копиеносец Ангуа (жена… поне през повечето време), да не говорим пък за ефрейтор Нобс (дисквалифициран от редовете на човешката раса за опит да се промъкне в тях с измама). Те са готови да поемат всяка протегната ръка.

Във въздуха витае предчувствие за страшно зло, някой убива и в града се е развихрило нещо загадъчно и отвратително. Няма да е зле, ако кълбото се разплете до обяд, защото тогава капитан Ваймс се пенсионира официално и се жени. А щом градът е Анкх-Морпорк… тъкмо по пладне всичко се размирисва на гнило.

„Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!“ Само че в стражата са и ефрейтор Керът (джудже де юре), страж — копиеносец Къди (джудже и де факто), страж — копиеносец Детритус (трол), страж — копиеносец Ангуа (жена… поне през повечето време), да не говорим пък за ефрейтор Нобс (дисквалифициран от редовете на човешката раса за опит да се промъкне в тях с измама). Те са готови да поемат всяка протегната ръка.Във въздуха витае предчувствие за страшно зло, някой убива и в града се е развихрило нещо загадъчно и отвратително. Няма да е зле, ако кълбото се разплете до обяд, защото тогава капитан Ваймс се пенсионира официално и се жени. А щом градът е Анкх-Морпорк… тъкмо по пладне всичко се размирисва на гнило.

Кой убива беззащитни старци? Кой трови Патриция?

Есенните мъгли пълзят из Анкх-Морпорк, а градската стража издирва престъпник, когото никой не е виждал. Може би големите знаят нещо. Но тези невъзмутими глинени човеци, които се трудят денем и нощем, без никому да навредят, изведнъж са започнали да се самоубиват…

И Стражата си има предостатъчно свои проблеми. Върколакът в нея страда от сериозни затруднения преди пълнолуние. Ефрейтор Нобс се сдушава с тузарите на града, а в току-що постъпилото на служба джудже нещо не е наред, ако се вгледаш зорко — то носи грим и обици. Кому да се довериш, когато разярени тълпи излязат на улицата, заговорници плетат паяжините си, а всички улики те подвеждат да се изложиш?

Посред нощ сър Самюъл Вайс, Командирът на Стражата, изведнъж открива, че истината май се е стаила в думите, които пълнят нечии глави.

Една смразяваща история за отрова и грънци!

Кой убива беззащитни старци? Кой трови Патриция?Есенните мъгли пълзят из Анкх-Морпорк, а градската стража издирва престъпник, когото никой не е виждал. Може би големите знаят нещо. Но тези невъзмутими глинени човеци, които се трудят денем и нощем, без никому да навредят, изведнъж са започнали да се самоубиват…И Стражата си има предостатъчно свои проблеми. Върколакът в нея страда от сериозни затруднения преди пълнолуние. Ефрейтор Нобс се сдушава с тузарите на града, а в току-що постъпилото на служба джудже нещо не е наред, ако се вгледаш зорко — то носи грим и обици. Кому да се довериш, когато разярени тълпи излязат на улицата, заговорници плетат паяжините си, а всички улики те подвеждат да се изложиш?Посред нощ сър Самюъл Вайс, Командирът на Стражата, изведнъж открива, че истината май се е стаила в думите, които пълнят нечии глави.Една смразяваща история за отрова и грънци!

Хилядите малки номи живеят в свой затворен свят, докато опустошаващи събития не принуждават Масклин да поведе своите събратя в голямото Навън.Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.„Остроумно, забавно, мъдро и невероятно възхитително. Най-доброто след АЛИСА на Луис Карол.“

Локус

За тази трилогия Тери Пратчет бе удостоен с престижната награда „Смартийс“.

Блесна светкавица, въздухът се разлюля… И светът се промени!

Беше 21 май 1941 г.

Беше война…

Джони Максуел и неговите приятели трябваше да направят нещо, когато откриха местната клошарка госпожа Тахион в безсъзнание. Само да не става въпрос за дишане уста в уста…

Госпожа Тахион, освен скърцащата количка и купчината черни торби, притежава още нещо — тя по някакъв начин държи ключа към други времена и епохи. Внезапно се оказва, че настоящето не е толкова сигурно и безопасно. На Джони само така му се е струвало.

Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките.

Изчезнал е.

Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.

За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“

Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“

… Предсказал собствената си смърт, един магьосник иска да предаде жезъла си на наследник, който също е предсказан — осми син на осмия син. Само че не се оказва син, а дъщеря. А от жените не се очаква да бъдат магьосници. Но вече е късно. Ескарина наследява жезъла и се впуска с удоволствие в предначертаната й съдба.

Ерик е четиринадесет годишен, живее на прочутия магьоснически диск, и е първият във Вселената нелегален демонолог. За щастие, не успява да извика някой дявол, но пък призовава Ринсуинд (най-нескопосания магьосник на света) и Багажа (най-опасната пътническа принадлежност на света).

Когато Ерик ги насърчава срещу неподготвения за това събитие свят, в главата му се върти надеждата, че Ринсуинд ше изпълни неговите три пубертетски желания.

Вие ги знаете. Обичайните три. Живот за винаги, власт над света, среща с най-красивата жена, живяла някога. Наистина, толкова е просто…

Той се заклещва между първите секунди на Времето, променя бъдещето и среща един твърде необичаен бог. Но това е само началото. И между другото, създава живота на Диска. Ринсуинд трябва да мине през самия Ад. Буквално. След това Адът никога няма да бъде същия…

Смърт го няма — смятат го за… хъм… изчезнал. А това причинява хаоса, който е задължителен след прекратяване на особено важна комунална услуга. Светът на Диска вече гъмжи от призраци и полтъргайсти.Активистът за правата на мъртвите Рег Шу (един от девизите му гласи: „Защо търпите да ходят по вас?“) изведнъж има повече работа, отколкото някога си е мечтал. А току-що починалият Уиндъл Пунс се събужда в ковчега и установява че се е върнал към живота във вид на труп. И ето — на Уиндъл и не особено плашещата групичка неумрели в Анкх-Морпорк1 се пада мисията да опазят света на живите.През това време в малка ферма далеч, много далеч от града един висок мрачен непознат се оказва много сръчен с коса в ръцете. Има реколта за прибиране в хамбарите. И едно твърде странно единоборство за спечелване.