1968 година. В разгара на чехословашките събития Аркадий и Борис Стругацки публикуваха в провинциалното (сибирско!) списание „Ангара“ продължението на „Понеделник започва в събота“. Скоро броят бе инкриминиран за цели 20 години. Докато превеждах през 1988 г. „Приказка за Тройката“, в „Огонёк“ излезе ново, вече преработено издание. Може би защото бях влюбен в ксерокопията на публикацията в „Ангара“, преработката не ми допадна. Писах на Аркадий Натанович, че според мен блестящата гротеска на тоталитарната система, достойна за перото на Суифт, е позагубила от остротата си. Помолих ги да представя на българските читатели оригиналното издание. И, слава богу, те се съгласиха напълно с мен.Пловдивските издатели обаче се отказаха да публикуват превода през 1989 г. и той остана да лежи в чекмеджето ми вече не по политически, а по икономически причини. Щастлив съм, че най-сетне дойде време и за „Приказка за Тройката“ да види бял свят у нас.

Милан Асадуров

Класиците на съвременната научна фантастика и може би най-известните руски фантасти зад граница, братя Стругацки започват писателската си кариера през 1959 г. с традиционната научно-техническа и приключенска фантастика. Социалният и психологическият момент се засилва и става доминиращ във втория период на творчеството им.Снежната буря и падналата лавина са затворили пътищата и старият хотел „При загиналия алпинист“, в който отсяда инспектор Петер Глебски, остава откъснат от външния свят, а гостите му — заложници на зимата… и един на друг. Постепенно полицаят се оказва в центъра на тайнствени събития. Един от гостите е намерен мъртъв. Глебски започва разследване, което го обърква още повече, принуждавайки го да търси отговори там, където те са малко вероятни. Да развърже възела от тайни, му „помага“ като по чудо спасилият се изпод лавината последен гост — дошъл незнайно откъде, да прибере себеподобните си от Земята…