Повестта „Безпокойство“ поставя наболелия въпрос — възможно ли е човечеството да съзидава, без да разрушава, и доколко е възможен контакт между хуманоиден и нехуманоиден разум. Паралели с фантастичния свят на филма „Аватар“ предизвикаха множество полемики и припомниха позабравената класика на братя Стругацки от 60-те години на миналия век.

Планетата е Пандора — а земните хора там са просто туристи. Скучаят или ловуват из живата и загадъчна гора. Но какво се крие под лилавата мъгла, която се стели под върха, избран за база на земляните. Сред дебрите на гората често изчезват и хора от Базата. Атос, учен от Земята, живее с Нава насред гората, в малко село, което трепетно очаква великото Обсебване. Никой вече не помни защо е нужно това Обсебване. Всички знаят само, че Гората някой ден ще настъпи и Водата ще ги залее. В усилието си да се върне при своите, Атос тръгва да търси стопаните на загадъчната планета.

В допълнение към повестта „Безпокойство“, в сборника са включени и два разказа: „Забравеният експеримент“ и „Частни предположения“.

Може ли да бъде променено бъдещето? Съществува ли такъв талант? На този въпрос и на още много други отново ще търсим отговори в романа на Борис Стругацки. Постижимо ли е безсмъртието и всъщност нужно ли ни е то. Действието ни пренася в Петербург през деветдесетте години на XX век. Група хора, събрани от странните си таланти, се опитват да помогнат на приятел в беда. От Вадим е поискано да промени бъдещето. Дали ще успее и какво ще донесе това? Какво е талантът и има ли човек без талант? Кой ще ни отвори вратата към него и какво ще стане, ако отворим грешната врата? Все важни и уж трудни въпроси, чиито отговори книгата загатва така, че без усилие ги откриваме в самите себе си.Братя Стругацки са част от безсмъртното литературно наследство на Русия. Влиянието им върху фантастиката е неоспоримо вече за няколко поколения читатели, израснали с техните книги.

В повестта „Трудно е да бъдеш бог“ се опровергава още един мит, породен от нашия век — митът за идилично-безгрижния контакт на човечеството с братята по разум във Вселената.

„Трудно е да бъдеш бог“ води читателя заедно с пратениците на Земята на една изостанала планета. Там, в областта Арканар, представителите на Земята рискуват живота си сред мракобесието и невежеството и се опитват да спасят разума на страната — учените, лечителите и поетите. Пред тях се изправя въпросът как да живеят като „богове“, като висши същества, като хора, които познават законите на историята, без да използуват оръжие.

Мъжеството и дълбочината в тази повест са родени от сложността на нашето време. В нея няма илюзии за „изтриване“ на противоречията. Няма леки пътища, готови истини, предубедени решения, няма компромиси.

Вярата в бъдещето на човечеството не е сляпа вяра. Тя е изстрадана от историята на човечеството, изминало почти 14 хиляди войни и дошло до революцията.

Ако забележите, че все нещо ви пречи да си вършите нормално работата или да направите Голямото откритие, то знайте, че това не е случайно! Може да се окаже, че срещу вас се е изправил съюзът на 7-те мъдреци или пък агентите древна и много могъща цивилизация. Те се чувстват застрашени от вашите бъдещи открития и се намесват във вашата дейност… Било чрез обикновен подкуп, било чрез заплаха и принуда.Това е повест за Избора, личния избор. Как да постъпим: да следваме убежденията си, когато заплашват нас, нашите близки или пък ни предлагат да ни купят, или пък да се предадем и да продължим напред, т.е. встрани, по криволичещите пътеки на поражението и компромисите…

Последният фантастичен роман на братя Стругацки Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.

Последният фантастичен роман на братя Стругацки

Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.

Пикник край пътя    Пикник на обочине, 1972 Охлюв по стръмното    Улитка на склоне, 1966 Бръмбар в мравуняка    Жук в муравейнике, 1979  Милиард години до свършека на света    За миллиард лет до конца света, 1976

Комсомолецът от 22-и век Максим Камерер, попада на обитаема планета и влиза в ролята на Робинзон Крузо. Намесва се активно в хода на историята на тамошната цивилизация. Нарушава равновесието на силите и резултатите не закъсняват… Накрая разбира, че лошите всъщност са добрите и изобщо нещата са доста по-сложни отколкото са му се стрували в началото.Жанрът е „екшън“, има, разбира се, и криминален елемент. За любителите на конспирацацията са предвидени поне две загадки, чиито отговори присъстват в романа, но са в неявен вид.Още от самото начало на експедицията нещата потръгват накриво — загубва кораба си.Контактът с аборигените също не минава съвсем гладко — задържат го на границата без дрехи и документи. Поради странното му поведение и неспособноста му да говори и разбира езика, той е изпратен в Специалното студио — лудницата. Съвсем неочаквано от там го извеждат, но по пътя към столицата претърпява ПТП и му се налага да се оправя сам.След първоначалния период на адаптация, Максим постъпва в Бойния легион — силите за бързо реагиране. Участва в акции срещу терористи, т.нар. дегенерати. Първата загадка е: защо и с каква цел неговият началник ротмистър Чачу го включва преждевременно в екзекуцията на осъдените терористи?След неизпълнение на пряка заповед Максим е разстрелян „неуспешно“ и постъпва в Съпротивата — терористичната организация, срещу която се е борил досега. При акция, в която са убити повечето от членовете на групата, Максим е арестуван и осъден на каторга. Ето следващата загадка: кой е предателят (доносникът в групата на Максим)?Така се затваря първият кръг в романа — Максим се завръща на мястото, където е кацнал на планетата (каторгата). След като е установил, че не може да промени системата отвътре, Максим решава да опита с помощта на съседните страни. Затваря се вторият кръг в романа — Максим отново се озовава в каторгата.Натрупал опит и сили, накрая героят се завръща в столицата за окончателния си удар.

„Експериментът си е експеримент“, но любовта на човека към живота все пак е по-силна от всичко. Жителите на Града знаят от собствен опит, че всяка благородна цел се постига трудно. Идва момент обаче, когато трябва да се избира между идеала и необходимостта, между жертвата и безразличието. А когато се окаже, че и двете възможности са еднакво болезнени и непоносими, става ясно, че никой не е готов за истински избор.