HomeLib
Язык книг:

Книги по алфавиту (Николов Любомир)
Гребешок для лесного духа

Гребешок для лесного духа

– Папа, а почему дух лохматый?

– Ну… потому что у него нет гребешка…

(Из поучительной беседы).

Десетият праведник

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената?

Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

Десетият праведник

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената?

Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

Десетият праведник

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената?

Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

Десятый праведник

Обрушить человеческую цивилизацию очень легко. В результате Коллапса 2028 года внезапно резко падает критическая масса ядерного вещества, необходимого для атомного взрыва, — и наступает глобальный апокалипсис, общество скатывается в первобытное состояние, когда каждый может рассчитывать только на собственные силы и твердость руки.

Николай Бенев — знаменитый контрабандист, добывающий драгоценные осколки рухнувшей техногенной цивилизации. Его работа крайне опасна и не способствует долголетию. Однако вскоре он начинает осознавать, что даже в его деле риск может быть чрезмерным, — когда берется доставить через кишащие бандами мародеров Альпы партию бриллиантов для чрезвычайно загадочного и зловещего научного проекта…

Читательская награда за лучший НФ роман десятилетия 1990–2000.

Детские ладошки

Сборник научно-фантастических рассказов болгарских писателей.

София Пресс, 1988 г.

Корабль в бутылке

Корабль в бутылке

Корабль в бутылке

Къртицата

Къртицата

Къртицата

Лес

Лес

Лес

На лов за въображение

Наследникът (Сивият път[1])

Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите.

Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество:

Наследникът (Сивият път[1])

Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите.

Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество:

Пиршество гуннов

Сатирический рассказ о путешествиях во времени.

< 1 2 >