— Папа, а почему дух лохматый?— Ну… потому что у него нет гребешка…(Из поучительной беседы)

– Папа, а почему дух лохматый?– Ну… потому что у него нет гребешка…(Из поучительной беседы).

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената?Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената? Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената? Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.

Обрушить человеческую цивилизацию очень легко. В результате Коллапса 2028 года внезапно резко падает критическая масса ядерного вещества, необходимого для атомного взрыва, — и наступает глобальный апокалипсис, общество скатывается в первобытное состояние, когда каждый может рассчитывать только на собственные силы и твердость руки.Николай Бенев — знаменитый контрабандист, добывающий драгоценные осколки рухнувшей техногенной цивилизации. Его работа крайне опасна и не способствует долголетию. Однако вскоре он начинает осознавать, что даже в его деле риск может быть чрезмерным, — когда берется доставить через кишащие бандами мародеров Альпы партию бриллиантов для чрезвычайно загадочного и зловещего научного проекта…Читательская награда за лучший НФ роман десятилетия 1990–2000.

Сборник научно-фантастических рассказов болгарских писателей.София Пресс, 1988 г.

Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите. Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество: Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син, по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин. На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал. От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал. И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон.

Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите. Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество: Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син, по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин. На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал. От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал. И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон.

Сатирический рассказ о путешествиях во времени.