„За мишките и хората“ се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници — Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собсвена ферма… Лени е едър и тромав мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира…

Джон Стайнбек (1902–1968) е роден в Калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман „Тортила Флет“ и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.

„Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева“. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи — издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.

В книгата си „Към един незнаен бог“ Джон Стайнбек отново подхваща своята „най-велика приказка за човека: за доброто и злото, за силата и слабостта, за любовта и омразата, за красивото и грозното“. А библейските теми са умело вплетени в една сложна, дълбоко противоречива човешка история. Ненаситната алчност за земя кара Джоузеф Уейн да започне нов живот в „райската градина“ на американската мечта, далечна Калифорния. Той вярва, че има власт над земята, че може да опитоми дивата пустош. Но изправен пред великата сила на Природата, изгубил всичко най-скъпо на света, осъзнава суетата на напразните си усилия… „Не текст, а музика, която се долавя с душата…“ „Ню Йорк Таймс“

Една велика приказва — за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от Рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи…

Кръстан Дянков

Една велика приказва — за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от Рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи…

Кръстан Дянков