Годината е 2010.

И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.

Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.

Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно поредно предизвикателство към Хомо сапиенс от 2099, ако, прави уговорка Кларк, той все още е наоколо.

… Когато човекът се научи да използува за космически полети ядрена енергия, тогава Слънчевата система ще почне да се „свива“, докато стане не много по-голяма от сегашната Земя. Пътуването до най-отдалечените от Земята планети вероятно ще трае не повече от една седмица, а полетите до Марс и Венера ще бъдат извършвани за няколко часа.

Всичко това ще бъде постигнато през следващите сто години. На пръв поглед може да ни се струва, че тогава Слънчевата система ще се превърне в уютно „домашно“ кътче от Вселената, а планетните гиганти от рода на Сатурн и Юпитер ще заемат в нашите представи почти същото такова място, каквото днес заемат Африка и Азия…

Земята оцелява след Слънчевата буря предизвикана от Първородните, но над нея надвисва нова страховита заплаха — огромна по сила „квантова“ бомба, която се носи право към люлката на човечеството. Учените трескаво се опитват да разгадаят принципите, върху които е построена. Но вместо обединение пред назряващата катастрофа, човечеството се раздира от междуособици, както на Земята, така и на Мир — планетата от различни времеви отрязъци, създадена в малката „джобна“ вселена от Първородните.

Гениален индустриалец използва квантовата физика, за да позволи на хората да виждат какво става навсякъде: зад следващия ъгъл, през всяка стена, в най-тайните и дори интимни моменти на всеки. Настъпва краят на личния живот — завинаги.

АРТЪР КЛАРК е един от най-великите фантасти на века. Наред с Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн… той е един от творците, дали основните насоки на фантастиката в наше време.

СТИВЪН БАКСТЪР е една от изгряващите звезди на научната фантастика. Носител е на наградите ФИЛИП К. ДИК, ЛАСВИЦ (в Германия) и СЕЙЮН (в Япония).

Гениален индустриалец използва квантовата физика, за да позволи на хората да виждат какво става навсякъде: зад следващия ъгъл, през всяка стена, в най-тайните и дори интимни моменти на всеки. Настъпва краят на личния живот — завинаги.

АРТЪР КЛАРК е един от най-великите фантасти на века. Наред с Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн… той е един от творците, дали основните насоки на фантастиката в наше време.

СТИВЪН БАКСТЪР е една от изгряващите звезди на научната фантастика. Носител е на наградите ФИЛИП К. ДИК, ЛАСВИЦ (в Германия) и СЕЙЮН (в Япония).

Наричат го Спусъка в един свят, в който насилието е достигнало размерите на епидемия. За пръв път е възможно едно устройство да обезврежда огнестрелните оръжия и бомбите. А това означава да се отнемат оръжията от ръцете на армии, диктатори и престъпници. Дали Спусъка ще донесе мир? Или още по-голям хаос?

Роботизираният заради нещастна злополука капитан Хауърд Фокън предприема рисковано пътуване до неизследвания Юпитер в търсене на нови предизвикателства. Скоро вълнуващата му мисия се изпълва със странни събития и невероятни открития в атмосферата на газовия гигант, които повдигат въпроси не само за съществуването на разумен живот извън Земята, но и за бъдещото развитие на човечество като властелин на космоса.

В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. Възможно ли е две хилядолетия по-късно човечеството да се възползва от неговото ексцентрично съоръжение, за да достигне звездите?