От издателя

11 години по-късно един писател се осмели да цитира писанията на Христо Калчев.11 години всички го четяха, говореха си тайно, но никой не се осмели да каже истината.След тези години журналистът и писател Григор Лилов го цитира в книгата си „Големите играчи“.Но Калчев ли беше човека, който трябваше да извади на бял свят кирливите ризи на политици, полицаи и мутри? Явно на другите не им стигаше смелост.Както и да го мисля, каквото и да си го представям като издател, приятел и човек, познаващ човека Христо Калчев, аз смятам, че той беше пророк на нашето време. Не като Нострадамус, не като Ванга, той беше пророк на политическото време.Следейки събитията, макар и без да участва активно в тях, Калчев знаеше какво ще стане.

“- Абортирай това копеле - каза Симо Митев, когато се върна от Либия.Жена му беше трети месец бременна, той — пети месец извън страната. Симеон Митев беше мек човек. Жена му чу повече предложение отколкото заплаха. Симо — строителен работник, прекарал три години на една строителна площадка на границата на Либия и Судан излезе от дома си и отиде в кварталната кръчма "Доверие", където знаеше, че ще намери ако не приятелите, то познатите си от града. Посрещнаха го с бурни овации "ще черпиш", "честито", "да ти дава Господ син", "няма да ти се затрие семето" и т.н. Унил и смутен Симеон Митев седна при съгражданите си, имитира, че събитието е радостно и жизнено за него, почерпи и без това бедните си съграждани и когато заведението затвори отиде, и седна на една полусчупена пейка на брега на реката. "И каква стана тя?" помисли си той. "Аз се блъскам като роб при петдесет градуса на сянка в пустинята, а тия, на които платих питието ми направиха дете". Разбира се той не можеше и да предполага кой от тях е автора на труда, което жена му се готвеше да го пробута като негов.Мек, тих човек и работяга, мразещ конфликтните обстановки, той отиде в къщичката на баща си и майка си, опита да ги събуди, но не успя. Старците спяха дълбоко. Изпуши още няколко цигари в горещата августовска нощ. Не го допуснаха в гранд хотел "Дунав" (не бил облечен подходящо) и той унило се прибра в дома си. Бременната му жена спеше. Симеон Митев си наля една водна чаша кайсиева ракия — производство на баща му, пусна някаква арабска програма по регионалното ТВ и се разплака. "Какъв го дървех в пустинята" мислеше си той, докато ближеше с език сълзите си. После в главата му се прокрадна друга мисъл: "Какво е виновно това дете, което расте в корема на оная курва?" Повече не помнеше.

Поредната книга от сагата на Христо Калчев за престъпния свят в България. Колкото пъти взема в ръка някоя от тези вулгарни романи, толкова повече се убеждавам, че писателят е много добър в анализирането и често успява да изпревари събитията.Отново ще имате невероятната възможност да се насладите на онзи стегнат език, в който само с няколко думи научавате много. При това новата информация, може да ви накара да се замислите сериозно кой кой е в българското общество и политически елит, кой дърпа конците в политиката на държавите и какво може да ни очаква в бъдеще.