Затворен в подземията на ужасяващата Кула на върховното магьосничество в Палантас, обграден със създания на злото, Рейстлин Маджере съставя план да завладее Мрака и да го постави под свой контрол.Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.

Чуй заглъхващата песен на мъдреца, тя, като дъжд сълзи небесни отми прахта от старите легенди и копието на Хума пак блесна. Защото някога — в отминалите векове далеч, далеч от спомени и думите лъжовни, когато в скута на горите изгряваха по три луни тогава Драконите черни, страховити, зли подпалиха в света на Крин война съдбовна…Дракони, Създания на една легенда.И сега те се завръщат в крин. Мракът на войната и разрухата поглъщат тази земя.Една необикновена група герои се впуска в опасни битки и приключения, за да възстанови мира в своя свят.Маргарет Вайс и Трейси Хикман създават блестяща фентъзи трилогия, която удоволетворява и най-изискания вкус.С „Дракони на есенния здрач“ започва вашето пътешествие…

От север надвисва опасност. На зимната нощ в дълбините на дракони танцът разтресе земята. От равната шир, от гъсти гори, от небето високо изригваха сякаш.На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…

Ала когато дойде онзи час,когато слънцето преплита блясъкС догарящата светлина на лампитеВ дъга из локвите, аз тръгвам…И въпреки че бурята не спира,Си спомням Стърм, Лорана, другите…Най-вече Стърм, защото той умееда вижда слънцето през облак и мъгла.Как бих ги изоставил?Затова, във сянката —не твоята, а сянката на здрача,След който винаги настъпва изгрев,Аз яхвам бурята.Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…