Ако имахме само един враг
|
Арменци (Подир сенките на облаците[22])
|
Без път (Подир сенките на облаците[46])
|
Борба против българския елемент
|
В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)
|
В тъмницата ((Македонски въстаник умирающе в турски ръце))
|
Великден (Подир сенките на облаците[3])
|
Врагът ни е вече задъхан!
|
Гоце Делчев
|
Градушка (Подир сенките на облаците[18])
|
Демон (Подир сенките на облаците[57])
|
До последна капка кръв
|
Домашна китка
|
Дървото на турско-българското единение
|
Забравена (Етюд) (Стихотворения (1901)[5])
|
Засилването на андартските чети
|
Избранное
Литературная судьба М. С. Петровых сложилась нелегко. При жизни она была известна прежде всего как великолепный переводчик и, хотя ее стихами восхищались А. Ахматова, Б. Пастернак, О. Мандельштам, в свет вышла всего одна книга ее стихов «Дальнее дерево». Посмертные издания мгновенно разошлись.Лирика М. Петровых исполнена драматизма, раскрывает характер сильный и нежный.
|
Калиопа (Подир сенките на облаците[1])
|
Като звездица светла
|
Клеопатра (Подир сенките на облаците[95])
|