За тази книга Бъртрам Устър би казал, че смехът е „залепнал“ за нея така плътно, както найлонът за кренвирша.Неустрашимият Устъров дух е пред сериозно изпитание. В имението на леля Далия се е събрала невероятна колекция от посетители: огнекосата Боби Уикъм, принцът на гадовете Обри Ъпджон, спецът по мозъците сър Родерик Глосъп, преоблечен като иконом и един предполагаем нюйоркски плейбой.Единствено непогрешимият Джийвс може да разсее тъмните облаци, струпали се над главата на Бъртрам.

Пелъм Гренвил Удхаус (1881–1975) е английският гений на хумора, продължител на хумористичната традиция в английската литература. Първата си книга е публикувал на двадесет и една годишна възраст и оттогава всяка година изпод перото му е излизала поне по една, което го нарежда сред най-плодовитите автори на нашия век. Забележителното в неговото творчество е неповторимият усет за смешното заради самия смях, липсата на назидателност, острото око за комичните дреболии в ежедневието. Удхаус си спечелва милиони предани почитатели из цял свят, за които с течение на годините изработва повтарящ се декор за своите образи: замъкът Бландингс например или клуб „Търтеите“, и с този реквизит работи десетилетия наред. Успехът му е грандиозен. Лекари го препоръчват на по-нервните си пациенти с терапевтична цел. Навсякъде по света се основават клубове на негови почитатели. И въпреки че няма своето „писателско послание към човечеството“, Удхаус принадлежи на голямата световна литература.Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.

Клубът „Анонимни ергени“ е създаден по подобие на клубовете „Анонимни алкохолици“. Когато някой член усети, че желанието му да изведе на вечеря една жена става непреодолимо, той събира останалите и те го разубеждават. Но дори и най-закоравелите му представители могат да попаднат в коварните мрежи на любовта, както сам се убеждава холивудският адвокат Ефраим Траут.Светът на Удхаус никога няма да загуби своето очарование. Той ще продължава да бъде спасителен остров и за бъдещите поколения, които може би дори по-болезнено от нас ще усещат тежестта на самотата и отчуждението. Пълен със светлина, той ни мами да се потопим в него и да му се наслаждаваме.

Ивлин Уо