Обсебващ, вледеняващ и разтърсващ психотрилър

През една студена зимна нощ мъж е открит до железопътен мост в Стокхолм. Той страда от хипотермия и от легионерска болест. В болницата, където е хоспитализиран, откриват, че според регистрите човекът е мъртъв от повече от седем години. Смята се, че е бил една от жертвите на известния сериен убиец Юрек Валтер, арестуван преди години от инспектор Юна Лина и осъден на доживотна изолация в психиатрична клиника. И докато Лина разследва къде е бил „мъртвият“ през всички тези години, някои неочаквани доказателства принуждават полицията да отвори едно от „студените“ досиета. Опасността е неизбежна и някой трябва да влезе под кожата и в ума на серийния убиец. И то бързо. Преди да е станало твърде късно.

Четвъртата книга от серията за разследванията на Юна Лина „Пясъчния човек“ е зловеща и пълна със смразяващи кръвта детайли. Романът за пореден път разкрива невероятния талант на творческия тандем, стоящ зад името Ларш Кеплер, да създава оригинални и мрачни сюжети, които владеят съзнанието на читателите дълго след като са стигнали до невероятната развръзка.

„Като огън, съвсем като огън.“ Това бяха първите думи, произнесени от хипнотизираното момче. Въпреки че раните му бяха животозастрашаващи — бе прободено десетки пъти с нож в лицето, по краката, тялото, гърба, стъпалата, във врата и в тила, — бяха го въвели в дълбока хипноза, с надеждата да видят чрез неговите очи какво се бе случило.

— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.

Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.

Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.

Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.

В гръцката митология бог Хипнос е изобразен като момче с крила, което държи в ръка макови чашки. Името му означава сън. Той е брат близнак на смъртта и син на нощта и тъмнината.

Терминът хипноза е използван за първи път в съвременното си значение през 1843 година от шотландския хирург Джеймс Брейд. С този термин той описва съноподобно състояние едновременно на изострено внимание и на повишена възприемчивост.

Днес е научно установено, че повечето хора могат да бъдат хипнотизирани, но все още се срещат различия във възгледите относно приложимостта, надеждността и безопасността на хипнозата. Вероятно това двойствено отношение се дължи на обстоятелството, че с хипнозата се е злоупотребявало от измамници, шоумени и тайни служби по целия свят.

Чисто технически е лесно да бъде въведен човек в хипнотично състояние на съзнанието, трудното е да бъде контролиран процесът, да бъде воден пациентът, да се анализира и да се борави с резултата. Само при наличието на призвание и голям опит е възможно действително да се овладее дълбоката хипноза. В целия свят няма повече от шепа истински експерти по хипноза с медицинска квалификация.