След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж.Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове.Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта.Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца.Иглика Василева — преводачПосле вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка.Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете.След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв.„Специалните качества, отделящи Уилям Уортън от другите автори, са брилянтно демонстрирани в новата му книга «Гордост» — роман, чието заглавие изразява широкия спектър на чувствата, събрал заедно четирима забележителни протагонисти: любящ баща и неговия син, войнстващ циркаджия и голям африкански лъв. Това е дълбоко вълнуващ разказ за любовта, за надеждата, за семейството и, естествено — за гордостта.“Алфред А. Кнопф Ink.ТРАНСФОРМАЦИИ: УортънПсевдонимът се превръща в автор /готическо/.Авторът се превръща в дете /сантиментално/.Грехът се превръща в добродетел /романтично/.Другото се превръща в аз /екзистенциално/.Пилето се превръща в лъв /героично/.Гордостта се превръща в прайд1 /семантично/.Малко по малко прозата Му заплашва да се превърне в плът /еротично/.Ясен Атанасов

Уилям Уортън е псевдоним на известен американски художник, живял дълги години в Париж. Въпреки огромния успех на романите му, той и досега не е разкрил истинската си самоличност. „Илюзии“ — една от последните му книги — е до голяма степен автобиография на загадъчния писател.

Уилям Уортън е псевдоним на известен американски художник, живял дълги години в Париж. Въпреки огромния успех на романите му, той и досега не е разкрил истинската си самоличност. „Илюзии“ — една от последните му книги — е до голяма степен автобиография на загадъчния писател.

Едно необикновено пътуване към света на спомените, на детсвото и на любимите хора, на каквото единствено майстор на словото като Уортън е способен да ни поведе.

Едно необикновено пътуване към света на спомените, на детството и на любимите хора, на каквото единствено майстор на словото като Уортън е способен да ни поведе.

Двама самотници се срещат в Париж. Джак, бивш служител в многонационална компания, страда от разпадането на семейството си и започва да се препитава като уличен художник. Много по-възрастната от него Мирабел е музикантка, сляпа от детинство. Силата, която откриват в своята необикновена любов, им помага отново да прогледнат.

С присъщото си майсторство, оригиналност и изящен стил Уилям Уортън разказва историята на човек на средна възраст, принуден от обстоятелствата да преоткрива себе си. „Един от най-странните и същевременно най-ярко запомнящи се романи от много години насам. Уилям Уортън е невероятно надарен.“ Джон Фаулз „Триумф на писателя и удоволствие за читателя.“ Тони Морисън Уилям Уортън е псевдоним на художник, който обича да пише. Той е автор на осем романа — „Пилето“, „Татко“, „Отбой в полунощ“, „Художникът“, „Гордост“, „Илюзии“, „Франки Фърбо“, „Последна любов“ и две мемоарни книги, една от които — „Плаващ дом“, ще се появи скоро на български. Преведени на над двайсет езика, произведенията му неизменно се радват на уважението на критиците и на любовта на читателите.

С присъщото си майсторство, оригиналност и изящен стил Уилям Уортън разказва историята на човек на средна възраст, принуден от обстоятелствата да преоткрива себе си.

„Един от най-странните и същевременно най-ярко запомнящи се романи от много години насам. Уилям Уортън е невероятно надарен.“

Джон Фаулз

„Триумф на писателя и удоволствие за читателя.“

Тони Морисън

Уилям Уортън е псевдоним на художник, който обича да пише. Той е автор на осем романа — „Пилето“, „Татко“, „Отбой в полунощ“, „Художникът“, „Гордост“, „Илюзии“, „Франки Фърбо“, „Последна любов“ и две мемоарни книги, една от които — „Плаващ дом“, ще се появи скоро на български. Преведени на над двайсет езика, произведенията му неизменно се радват на уважението на критиците и на любовта на читателите.

Това е необикновена, може би малко страшна история и честно казано не си спомням къде я научих. Понякога ми се струва, че съм я сънувал. И в същото време вярвам в нея, както във всичко останало в този живот. * * * В романите хората не очакват да прочетат истината. Веднъж в една книга, озаглавена „Отбой в полунощ“, писах за деветнайсетгодишно момче, което казваше: „Имам дарбата да разказвам истински истории, на които никой не вярва.“ Сега и аз се чувствам като него.