Шоколад (Шоколад[1])
Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно — ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна.„Мощен литературен талант! «ШОКОЛАД» ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис.“Ню Йорк Таймс
|
Шоколад (Шоколад[1])
Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно — ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през задната и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна.„Мощен литературен талант! «ШОКОЛАД» ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис.“Ню Йорк Таймс
|
Бонбонени обувки (Шоколад[2])
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми – каза тя. – Виан Роше."В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял – поне за известно време.Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове – планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта всичко, което обича, Ян е изправена пред труден избор – да избяга, както е правила толкова пъти досега, или да се изправи срещу най-силния си враг... самата себе си."Най-добрият роман на Харис досега."Ню Йорк Таймс
|
Бонбонени обувки (Шоколад[2])
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми – каза тя. – Виан Роше."В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял – поне за известно време.Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове – планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта всичко, което обича, Ян е изправена пред труден избор – да избяга, както е правила толкова пъти досега, или да се изправи срещу най-силния си враг... самата себе си."Най-добрият роман на Харис досега."Ню Йорк Таймс
|
Праскови за кюрето (Шоколад[3])
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си.Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън...И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност.Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
|