Ловът (Ловът[1])
Или си ловецът, или си плячката. Изход няма, една грешка означава бърза и жестока смърт. Някога бяхме много повече. Убеден съм в това. Не достатъчно, че да напълним стадион или дори кинозала, но със сигурност повече, отколкото сме на брой днес. Истината е, че едва ли изобщо е останал някой. Освен мен. Така става, като си деликатес. И всички жадуват да те вкусят. Оказваш се изчезнал вид. "С проза, режеща като бръснач, гениален сюжет и задъхан ритъм, който ви кара да препускате към следващата страница, Фукуда създава мрачен и дивашки поскапиталистически свят. Изключителен роман..." /Алисън Ноел, автор №1 на бестселъри в класацията на "Ню Йорк Таймс" с поредицата си "Безсмъртните"/ |
Плячката (Ловът[2])
За Джийн и останалите хора - или хепъри - смъртта е винаги на секунди разстояние. Преследвани от обществото, те трябва да открият начин да оцелеят в Пустошта и да се изплъзнат на лакомите хищншци, преследващи ги в мрака. Ала те не са единствените, които са по петите на Джийн. Той е преследван от мисълта за момичето, което е оставил, и от зараждащите се чувства към Сиси - човешкото момиче редом с него. Когато откриват убежище при хора, живеещи високо в планината, Джийн и приятелите му вярват, че са в безопасност. Ръководена от извънредно потайни старейшини, тази цивилизация поражда у тях много въпроси. В нея са наложени строги правила на поведение, налагащи сурови наказания на провинилите се. Джийн започва да се пита дали светът, в който са попаднали, не е също тай подвластен на злото като онзи, който са напуснали. Съществуването им в убежището е все повече подложено на риск, а това още повече го сближава със Сиси. В един свят, изпълнен с насилие, всеки има само другия... ако успеят да оцелеят. |