Триста години са изминали от смъртта на Аланон и Четирите Земи са тъжно променени. Елфите са изчезнали, а Джуджетата са поробени. Южната Земя е под управелнието на Федерацията и магията е напълно забранена. Пар Омсфорд все още има силата на молитвената песен. Докато брат му Кол Омсфорд разказва старите легенди, той използва тази магия, за да им даде живот. След това се появяват митичните Призраци, които им се противопоставят. Мъж, наричащ себе си Коглайн, донася съобщение от древния Друид Аланон, който ги призовава при Рога на Пъкъла заедно с другите потомци на Шанара: Рен, която живее в Западната Земя и Уокър Бо, който е някъде в Източната Земя. При Рога на Пъкъла друхът на Аланон им разкрива ужасяващото бъдеще, когато Призраците са унищожили живота по Четирите Земи. За да се предотврати това той нарежда на Пар да открие отдавна загубения Меч на Шанара, Рен да намери изчезналите Елфи и Уокър Бо да върне Друидите и тяхната древна крепост Паранор. На пръв поглед всичко това е невъзможно за изпълнение!

Тъмният чичо успява да се измъкне от капана в залата на кралете, само за да открие, че не може да се измъкне от неговите последици. За щастие дъщерята на Краля на сребърната река го спасява и го повежда заедно с Морган Лий, убиеца Пи Ел и други герои към царството на Каменният крал, за да търсят Камъка на елфите.

Рен Омсфорт се отправя на път да изпълни мисията, дадена и от сянката на друида Аланон. Търсенето на елфическия народ се оказва трудно, въпреки, че по пътя намира нови приятели. Намирането му от своя страна води до нови въпроси и нови трудности. Оказва се, че Рен, заедно с още няколко души, трябва буквално да върне елфите в Четирите земи, като пътя назад е още по труден и опасен от този към тях.

Докато Уокър Бо полагаше усилия да се освободи от Четиримата конници край Паранор, Рен Елеседил убеждаваше Върховния съвет да излезе срещу армията на Федерацията, която настъпваше на север, за да ги унищожи, а Морган Лех бе повел Дамсон и малката дружина на независимите към Тирс, за да освободят Падишар Крийл. В същото време Пар Омсфорд вървеше по следите на своя брат Кол.