«Песчаный берег за Торресалинасом с многочисленными лодками, вытащенными на сушу, служил местом сборища для всего хуторского люда. Растянувшиеся на животе ребятишки играли в карты под тенью судов. Старики покуривали глиняные трубки привезенные из Алжира, и разговаривали о рыбной ловле или о чудных путешествиях, предпринимавшихся в прежние времена в Гибралтар или на берег Африки прежде, чем дьяволу взбрело в голову изобрести то, что называется табачною таможнею…

В романе рассказывается об открытии Нового Света отважными испанскими мореплавателями, дается сложный и противоречивый образ знаменитого открывателя Америки Христофора Колумба. Используя работы историков той эпохи, автор пытается воссоздать историю жизни Колумба, о котором до сих пор имеется очень немного достоверных сведений.

Век великих географических открытий и отважных покорителей морей. Пионеры Нового Света: авантюристы, искавшие славы и богатства, ученые-исследователи неизведанных земель, скромные земледельцы-колонисты. Все они – и те, чьи имена история донесла до наших дней, и те, кто останутся никому не известны – герои романа непревзойденного классика испанской литературы Висенте Бласко Ибаньеса «Конкистадор», впервые опубликованного на русском языке.

В 1493 году отчаянный рыцарь Алонсо де Охеда отправляется в Новый Свет со второй экспедицией Колумба. Немало опасных приключений ждет дона Алонсо и его друзей: Франсиско Писарро, Эрнана Кортеса, Америго Веспуччи. Алонсо де Охеда первым исследует побережье Колумбии, даст название открытой им Венесуэле. На берегу Дарьенского залива построит крепость Сан-Себастьян, и это станет началом испанской колонизации Южной Америки. Но найдет ли он то, о чем мечтал и чему посвятил всю свою жизнь?

Роман Висенте Бласко Ибаньеса «Кровь и песок» появился в начале 1908 года и принадлежит к циклу философско-психологических произведений. Вокруг этого романа сразу же после его появления разгорелись жаркие споры. Это и не удивительно; Бласко Ибаньес осмелился поднять голос против одного из самых популярных на его родине массовых зрелищ — боя быков, которым многие испанцы гордятся едва ли не больше, чем подвигами своих предков.

Бласко Ибаньес — выдающийся испанский писатель конца XIX — начала XX века. В мастерски написанных произведениях художник воссоздал картины, дающие представление о противоречиях жизни Испании того времени, о жестокостях и радостях бытия.

«Следя голодным взором за варкою риса в котелке, косари фермы слушали дядю Корречола, коренастого старика с видневшеюся из под полурасстегнутой рубашки копною седых волос на груди.

Красные лица, загоревшие на солнце, светились отблеском пламени очага. Тела были влажны от пота после трудового дня, насыщая грубым запахом жизни горячую атмосферу кухни…»

Зловещите фигури на четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан появата им вещае края на света), а и със символичния образ, създаден от испанския писател Висенте Бласко Ибанес в този му роман. Веднага след първото му издание той е преведен на всички големи световни езици, а Холивуд няколкократно го претворява на екрана с едни от най-големите си звезди. Малко са произведенията на световната литературна класика с такъв култов статут и с такова огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство. Влиянието на романа на Бласко Ибанес не подминава и България. Димитър Димов, както сам признава писателят, е под силното му въздействие („Осъдени души“, „Тютюн“). По-прецизният изследователски поглед към творчеството на българския писател лесно може да открие в него творчески идеи и черти от поетиката на испанския класик.

Сега безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес излиза за пръв път на български в същинския си вид и в превод от оригинала.

И в момента „Четиримата конници на Апокалипсиса“ е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, наред със „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей, „На Западния фронт нищо ново“ на Е. М. Ремарк и „Параграф 22“ на Дж. Хелър.

Благодарение на ума, трудолюбието и целеустремеността си, младият французин Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на баснословно богатия земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под мъдрото му управление огромните земи на Мадариага процъфтяват. Но след смъртта на земевладелеца другият му зет — германецът Карл фон Хартрот, пожелава да разделят богатото наследство на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества със семейството си в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие, маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството. Огорчен, бащата се дистанцира от сина си, който му нанася поредно разочарование — крои планове за съвместен живот с Маргарита, съпругата на техен близък.

Но плановете на всички са объркани от призрака на четиримата конници на Апокалипсиса, които вещаят края на безметежното им съществуване и промяна във всеки един от тях.

Безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес — едновременно семейна сага и роман на идеите. Роман с култов статут за модерната цивилизация.