Удивителната визия на Мери Шели за една пандемия през XXI векИзправен пред население, което настоява за по-демократично управление, последният английски крал се отказва от трона си. Междувременно мистериозна чума помита земното кълбо, приближавайки се все по-близо до Великобритания. Докато пандемията опустошава човечеството, идеалите за справедливост и любов са изместени набързо от императив за оцеляване.С полубиографични герои, вдъхновени от реални личности като Пърси Биш Шели и лорд Байрон, тази книга — една от първите научнофантастични антиутопии — е едновременно поглед към края на човечеството и критика на романтизма. Темите в нея не са загубили актуалността си и днес, затова не е учудващо, че критиците я считат за най-голямото постижение на Мери Шели след „Франкенщайн“.Мери Улстънкрафт Шели (1797-1851) е английска писателка, добила световна слава с готическия хорър „Франкенщайн“. Освен романи, разнообразното ѝ творчество включва разкази, есета, стихотворения, пътеписи, биографии и статии.

Мери Шели (1797–1851) дължи световната си слава на един облог. И на таланта си, разбира се, не съвсем обичайно за една деветнадесетгодишна девойка. Или по-точно млада жена — по времето, когато създава своя знаменит роман, тя е съпруга на поета Пърси Биш Шели. Оставила е и други произведения, но нито едно от тях не може да съперничи на философската дълбочина на „Франкенщайн“, на която романът дължи своята смайваща времеустойчивост. Проблемът впрочем е актуален за всяка епоха, за всеки етап от развитието на човечеството: това е проблемът за сложната връзка между творение и създател, между цел и резултат, между мечта и реалност. „Франкенщайн или новият Прометей“ е пълното заглавие на романа, кодирало едновременно ирония и сериозно предупреждение — ако Виктор Франкенщайн е един „нов Прометей“, тогава чудовището, създадено от него, е един „нов Адам“? Отговорите на този въпрос не са малко, но колко от тях звучат успокоително?