През 523 г. пр.н.е. персийският император Камбиз изпраща през египетската пустиня армия, която да разруши оракула на Амун в Сива. Легендата твърди, че някъде по средата на Великото пясъчно море армията бива застигната от пясъчна буря и унищожена.

Петдесет хиляди мъже изчезват.

Две хиляди и петстотин години по-късно един обезобразен труп е изхвърлен на брега на Нил при Луксор, търговец на антики е убит по особено жесток начин в Кайро и виден британски археолог е намерен мъртъв в древния некропол Сакара. Отначало инцидентите изглеждат несвързани.

Но инспектор Юсуф Халифа от полицията в Луксор не мисли така. Тара Мълрей, дъщерята на британския археолог, също. Двамата се оказват замесени в отчаяна битка за оцеляване.

От мистериозния древен йероглифен текст до слуховете за легендарна изгубена гробница в хълмовете на Тива, от проблясващите води на Нил до прашните задни улици на Кайро, Халифа и Мълрей биват въвлечени в един лабиринт от насилие, интриги и предателства. Това е пътека, която ще ги изведе в страшното пусто сърце на Западната пустиня и към отговора на една от най-великите загадки на древния свят.

Казвам се Рафаел Игнейшъс Финикс и съм на сто години — или ще стана след десет дни, в ранните часове на 1 януари 2000 г., когато ще се самоубия.На Рафаел Игнейшъс Финикс му е дошло до гуша. Роден в началото на XX в., той е твърдо решен да сложи край на живота си, когато старото хилядолетие свърши и започне новото. Но преди това иска да разкаже историята си, за да изясни нещата. Да намери смисъл в дългия си живот, продължил цял век. Той решава да запише всичко, но вместо с химикалка и хартия, пише по стените на изолирания замък, който е последният му дом. Започва със съдбовното първо приключение с Емили, приятелка от детството, която ще стане негова постоянна спътница. Рафаел си спомня множеството си преживявания, безбройните си срещи… и разбира се, десетте убийства, които е извършил между другото.Така започва абсолютно нестандартният разказ на един човек за двайсети век — или поне собствената му бурна, често ексцентрична, донякъде ненадеждна и несъмнено едностранчива интерпретация на епохата.Пол Зюсман е учил история в Кеймбридж, където е участвал и в отбора по бокс. Голямата му страст е археологията; работил е на терен и е бил член на първия екип, правил разкопки в Долината на царете след откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г.Пренася този свой интерес и ентусиазъм в романите си „Изгубената армия на Камбиз“, „Последната тайна на Дома Господен“, „Скритият оазис“ и „Лабиринтът на Озирис“, които бяха преведени на повече от 30 езици и се продадоха в милионни тиражи. Един от създателите на вестник „Биг Ишу“, той пишеше също така за „Индипендънт“, „Гардиан“, „Ивнинг Стандард“ и CNN.com.Пол почина внезапно през май 2012 г., само на 45 години. Остави съпруга, която е телевизионен продуцент, и двама синове.