Можно ли повернуть время вспять? Таинственный амбициозный мистификатор Гаустин считает, что можно. С этой целью он открывает первый в мире центр «Возвращение прошлого». Данное учреждение предлагает необычный метод лечения пациентов с болезнью Альцгеймера. Каждый этаж здания с точностью воспроизводит то или иное десятилетие, позволяя людям воскресить воспоминания, казалось бы, навсегда утраченные.Будучи помощником Гаустина, рассказчик охотно включается в игру, принимаясь собирать достоверные обломки прошлого — от мебели 1960-х годов, пуговиц и рубашек 1940-х до вызывающих приступ ностальгии духов. Но чем более убедительной становится инсценировка, тем больше здоровых людей начинает обращаться в клинику, чтобы вырваться из тупика повседневной жизни, — будущее уже никого не привлекает, все хотят вернуться в прошлое. События стремительно приобретают неконтролируемый масштаб. Не обернется ли смелая задумка настоящей катастрофой, когда государства однажды решат переписать историю? Этот роман о том, как выжить в условиях неопределенного будущего. Пронзительное и трагикомичное повествование о временном убежище, которое мы ищем в прошлом, когда настоящее нам не подвластно.

Носител на най-престижната международна награда за литература The International Booker Prize 2023 И като се обърнаха назад, видяха бъдещето си…Една от най-добрите книги за годинатаThe New Yorker, The Guardian, The Financial Times, World Literature Today...Номиниран за:EBRD Literature Prize 2023Носител на:Premio Strega Europeo 2021 Български роман на годината „13 века България“ 2021Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?Един роман за времеубежищата,които строим, когато бъдещето е отказано,а сегашното не ни е вече дом…Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. Георги ГосподиновДуми за книгата: Пруст, идващ от изток…Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател.Андреа Баяни, La Repubblica, ИталияГосподинов е може би най-добрият пример за жив писател, който успява да продължи великото европейско изкуство на романа с неговата смесица от разказ и есе, философия и фабулиране, хумор и меланхолия.Лилиан Рьозинг, Politiken, Дания

Невзирая на постмодернистскую репутацию, «Естественный роман» читается залпом, не отрываясь. Так, как некогда нами читался «роман классический, старинный». «Естественный роман» — естественен, как сама жизнь. Подобно ей — он и странен, и неожиданен, и прерывист, и парадоксален, и непредсказуем… И так же, как жизнь, — убедителен и неопровержим. На сегодняшний день — уже на девятнадцати языках. Русский — двадцатый.