Тармон Гай-дон, Последната битка, надвисва. А човечеството не е готово...

Този епичен роман е началото на драматичния завършек на четената по целия свят поредица на Робърт Джордан “Колелото на времето”. Ранд ал’Тор, Преродения Дракон, се бори да обедини разкъсаната мрежа от кралства и съюзи в подготовка за Последната битка. Докато той полага усилия да спре сеанчанското нахлуване на север – с желанието да сключи поне временно примирие с нашествениците – съюзниците му с ужас наблюдават сянката, която набъбва сякаш в сърцето на самия Прероден Дракон.

Последната битка е започнала. Печатите на затвора на Тъмния се трошат. Самата Шарка се разплита, а безбройни пълчища на Сянката извират от Погибелта.

Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги.

Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара.

Слънцето е започнало да гасне над Третия век. Последната битка е започнала.

Печатите на затвора на Тъмния се трошат. Самата Шарка се разплита, а безбройни пълчища на Сянката извират от Погибелта. Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги. Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара.

Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето.

Но беше някакво начало.

„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..

Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало.

"Спомен за светлина" е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон.

Бойните сцени излъчват секваща дъха автентичност... Злото, вплетено в силите на доброто, опасностите, затаени във всяко обещано спасение, усещането за съдбовност и непредсказуемостта на събитията носят белезите на американския национален опит през последните три десетилетия, също както опитът от Първата световна война и последствията от нея дадоха своя отпечатък в творбите на Дж.Р.Р.Толкин.