Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.

„Веднъж, докато миех чинии, ми хрумна идеята за една криминална случка. Така се роди «Аферата в Стайлс», която бе издадена няколко години след това.“

Сега, осемдесет години по-късно, Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Госпожа Макгинти умира при мистериозни обстоятелства. Подозрението пада върху дългогодишния наемател на старата дама — Джеймс Бентли, но Еркюл Поаро е убеден, че убиецът е друг.

Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.

Днес Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Очарователната и вятърничава актриса Джейн Уилкинсън споделя пред Поаро, че иска да се отърве от съпруга си лорд Еджуеър, за да се омъжи за богат херцог. Хейстингс и Поаро се срещат с мрачния лорд, но за тяхна изненада ден по-късно Еджуеър е намерен убит, а алибито на съпругата му е желязно.

Новината за тайна конференция на световните сили, която се провежда в Багдад, бързо се разчува. Нелегална организация крои план за саботаж на разговорите.

Насред тази взривоопасна обстановка се появява Виктория Джоунс. Тя е млада, ентусиазирана и жадна за приключения. Когато ранен шпионин умира в хотелската й стая, тя е въвлечена в разследването.

Единственият човек, който може да спаси конференцията е мъртъв. Може ли Виктория да разгадае последните му думи: Луцифер... Басра... Лефарж...

«… Руперт не дал ей договорить.

– Панно почти повсюду! – воскликнул он с энтузиазмом. – И где-то под одним из них тайник, это уж точно! В него спрятали труп, он там и по сию пору. Может, даже труп набальзамировали...

– Руперт, прошу тебя, не говори глупостей!

Руперт встал со всем достоинством, на какое был способен и которое позволяли его молодой возраст и развинченная походка.

– Сними этот дом, мама, – решил он. – А тайну я сам постараюсь вытащить на свет божий, и ты еще будешь гордиться мной. – С этими словами он поспешно вышел, чтобы не опоздать в контору.

Женщины обменялись взглядами.

– Возможно ли это, мама? – все еще не веря, прошептала дрожащим голосом Барбара. – Ох, если бы мы и в самом деле могли это сделать! …»