Макар и разделени от междузвездната бездна, жителите на Земята и Федерацията са подтиквани към сблъсък от взаимната си ревност и страх. Но все пак има надежда здравият разум да надделее над фантастичните оръжия…

Артър Кларк е роден в Англия през 1917 година и повече от половин век е посветил на научната фантастика. Учен, изследовател и писател, той съчетава в своите световноизвестни романи и разкази научността с дълбокия хуманизъм и миролюбив, фактите с поетичния полет на мисълта и фантазията. Автор е на повече от четиридесет произведения. На български език са преведени негови разкази и романите „Една одисея в космоса през 2001 година“, „Лунен прах“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.

На трийсет светлинни години разстояние и невидими за човешките очи, големите галактици търсят интелигентен живот във вселената. Мисията им е да унищожат всеки напреднал вид, чиято технология представлява заплаха за господството им. Уловили излъчванията на първия ядрен взрив, разтърсил една малка синя планета, големите галактици изпращат армада, която да елиминира войнствените парвенюта.

Годината е 2010.

И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.

Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.

Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно поредно предизвикателство към Хомо сапиенс от 2099, ако, прави уговорка Кларк, той все още е наоколо.

… Когато човекът се научи да използува за космически полети ядрена енергия, тогава Слънчевата система ще почне да се „свива“, докато стане не много по-голяма от сегашната Земя. Пътуването до най-отдалечените от Земята планети вероятно ще трае не повече от една седмица, а полетите до Марс и Венера ще бъдат извършвани за няколко часа.

Всичко това ще бъде постигнато през следващите сто години. На пръв поглед може да ни се струва, че тогава Слънчевата система ще се превърне в уютно „домашно“ кътче от Вселената, а планетните гиганти от рода на Сатурн и Юпитер ще заемат в нашите представи почти същото такова място, каквото днес заемат Африка и Азия…

Гениален индустриалец използва квантовата физика, за да позволи на хората да виждат какво става навсякъде: зад следващия ъгъл, през всяка стена, в най-тайните и дори интимни моменти на всеки. Настъпва краят на личния живот — завинаги.

АРТЪР КЛАРК е един от най-великите фантасти на века. Наред с Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн… той е един от творците, дали основните насоки на фантастиката в наше време.

СТИВЪН БАКСТЪР е една от изгряващите звезди на научната фантастика. Носител е на наградите ФИЛИП К. ДИК, ЛАСВИЦ (в Германия) и СЕЙЮН (в Япония).

Гениален индустриалец използва квантовата физика, за да позволи на хората да виждат какво става навсякъде: зад следващия ъгъл, през всяка стена, в най-тайните и дори интимни моменти на всеки. Настъпва краят на личния живот — завинаги.

АРТЪР КЛАРК е един от най-великите фантасти на века. Наред с Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн… той е един от творците, дали основните насоки на фантастиката в наше време.

СТИВЪН БАКСТЪР е една от изгряващите звезди на научната фантастика. Носител е на наградите ФИЛИП К. ДИК, ЛАСВИЦ (в Германия) и СЕЙЮН (в Япония).