Деймън Салваторе, „принцът на мрака“, арогантният брат на Стефан, се опитва да изкуши Елена със съблазнителни обещания за сила и вечен живот. По ирония на съдбата, той се оказва неизменна, мрачна и ужасяваща част от нейното бъдеще.

Тлеещите въглени на враждата от миналото подклаждат началото на нова битка между братята. Този път обаче залогът е сърцето и душата на Елена. Невероятната прилика на младото момиче с жената, обрекла Стефан и Деймън на вечността, я хвърля право в центъра на петвековната им война. Но за разлика от Катрин, Елена притежава борбен дух и сила, които могат да я спасят или да й костват живота.

За да надвие Деймън, Стефан се нуждае от Силите. А за да се сдобие с тях, той трябва да наруши даденото пред себе си обещание и да вкуси отново човешка кръв…

— Забавляваш ли се? — попита тя.

Вече да. Не го каза, но тя знаеше, че тъкмо това си мисли; четеше го в очите му, впити в нейните. Никога досега не е била толкова сигурна в силата си. Само че всъщност той не приличаше на човек, който се забавлява; изглеждаше блед, сякаш измъчван от силна болка, която не може да понесе нито миг повече.

Оркестърът подхвана някаква бавна мелодия. Той продължаваше да се взира в нея, да я изпива с поглед. Зелените му очи потъмняха, станаха почти черни от желание. Тя изпита смътното усещане, че всеки миг ще я сграбчи в прегръдките си и ще я целуне силно и страстно, без да промълви нито дума. Изведнъж се изплаши. Сърцето й бясно затуптя. Сякаш тези зелени очи проникваха дълбоко в нея, достигайки до една част от нея, заровена дълбоко под повърхността — и тази част крещеше „опасност“. Някакъв инстинкт, по-стар от цивилизацията, й нашепваше да побегне, да тича, без да се обръща.

Ала Елена не помръдна.