Чи не кожна дата в історії України заплямована засланнями, допитами, смертями, або ж відзначена реабілітацією, звільненням, боротьбою за свободу.

Остап Вишня, Борис Антоненко-Давидович, Іван Світличний, Петро Григоренко, Василь Овсієнко, Валер’ян Підмогильний, Ірина Калинець, Микола Леонтович, Євген Сверстюк, Олекса Гірник…

Електронний проект «Розстрільний календар», що стартував 1 січня 2016 року у соціальних мережах Facebook та Twitter, отримав нову —

тепер уже книжкову — форму. Це унікальна хроніка політичних репресій

в радянській Україні. Страшні події нашої історії ХХ століття — арешти, допити, заслання, розстріли українських політичних діячів, військових, науковців, митців, письменників, громадських активістів —

викладені не у звичній хронологічній послідовності, а прив’язані до традиційного календаря. Тут не лише зафіксовано дати подій, але

й подано короткі розповіді про долі людей, що зазнали переслідувань і катувань. Така форма викладу унаочнює схему роботи радянської репресивної машини та привертає увагу до сторінок історії, які нам потрібно знати й пам’ятати.

"Роман за Граала" /нач. XIII век/, първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части - Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на робер дьо Борон добавя и трета - Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията той поставя под знака на традицията.

Робер дьо Борон" открива вероятно предисторията на Граала /вълшебен предмет, появил се за пръв път в романа на Кретиен дьо Троа "Персевал или разказ за Граала" в недостигнали до нас разкази за последните дни на Иисус Христос. Така той слага траен християнски отпечатък върху мит с келтски произход. Християнската символика на Граала позволява на автора да обедини в едно три различни разказа. Този своеобразен колаж поставя началото на романите цикли във френската литература. Новият подход възприема енциклопедичния дух на XIII век. Като подлага на хибридизация големите разкази, цикличният роман постига непозната дотогава всеобхавтонст на повествованието. /Стоян Атанасов/

„Отвличането на Гениевра“, роман в проза от началото на ХІІІ век, пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа „Ланселот, Рицаря на каруцата“ (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването й от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея.

Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т.нар. преплетено повествование, все по-отчетливо звучи и мотивът за духовните въжделения на рицарството. Техен символ е търсенето на Граала.

„Отвличането на Гениевра“ е част от мащабния роман в проза „Ланселот“, който от своя страна се вписва в най-представителния романен цикъл на ХІІІ век във Франция — „Ланселот-Граал“.

Стоян Атанасов

Смъртта на крал Артур (1230) е последната, пета част от романния цикъл Ланселот-Граал. Тук на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества — чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност — са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край.

Съвършена композиция, психологическа правдивост, изящен лаконизъм на фразата — това са някои от основанията Смъртта на крал Артур да бъде смятан за шедьовър на рицарския роман.Стоян Атанасов