Что может заставить человека, по собственной воле отправиться в самые недра Бездны, откуда нет возврата ни живым, ни мертвым? Быть может сказочное богатство, обещанное в награду? Или же желание вернуть своих близких с того света? А может и элементарное чувство долга, не позволяющее остаться в стороне? У героев этого романа самые разные желания и стремления, но единая цель, общая для каждого из разношерстной команды контрабандистов, и только один сумеет достичь ее выиграв в игре которая стоит крови.

Преводът на трагедията „Сид“ на Николай Лилиев е публикуван през 1940 година. В издателската бележка по този повод е отбелязано, че културната общественост го оценява единодушно като забележително явления в литературния и театралния живот на страната. „Сид“ е един от най-високите върхове на преводаческото изкуство у нас — преводът се издига до своя първообраз и — като разкрива смисъла, и формата на другия език — придобива самостоятелен живот на оригинално литературно произведение. 1840-те стиха на превода на Лилиев — точно колкото са и у Корней — възпроизвежда не само метриката на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки на български език „Сид“, получаваме удоволствието, което Лилиев ни дава с поезията си — поезия, която достига до сърцето на духовно издигнатия съвременник.