Вино способно творить чудеса и новые миры. Джей Макинтош, писатель, который не пишет, безнадежно застряв в прошлом, находит шесть бутылок домашнего вина, чудом сохранившихся со времен его детства, о котором он вспоминает с острой ностальгией, наслаждением и горечью. Чудаковатый старик-садовод, навсегда перевернувший жизнь Джея, а потом исчезнувший без следа, создал вино, которое переворачивает жизнь. Поиск себя, своего места в мире, своего потерянного таланта гонит Джея прочь из Лондона во Францию, где он находит то, что, казалось, было навеки утрачено.Бесподобный роман Джоанн Харрис «Ежевичное вино» — о чувствах и чувственности, о винах и вине, о правде, дружбе и волшебстве, о любительской алхимии.

Вино способно творить чудеса и новые миры. Джей Макинтош, писатель, который не пишет, безнадежно застряв в прошлом, находит шесть бутылок домашнего вина, чудом сохранившихся со времен его детства, о котором он вспоминает с острой ностальгией, наслаждением и горечью. Чудаковатый старик-садовод, навсегда перевернувший жизнь Джея, а потом исчезнувший без следа, создал вино, которое переворачивает жизнь. Поиск себя, своего места в мире, своего потерянного таланта гонит Джея прочь из Лондона во Францию, где он находит то, что, казалось, было навеки утрачено.Бесподобный роман Джоанн Харрис «Ежевичное вино» — о чувствах и чувственности, о винах и вине, о правде, дружбе и волшебстве, о любительской алхимии.

Молодой исследователь отправляется из шумного Парижа в далекую французскую глубинку. Он мечтает в подробностях изучить сельский быт и нравы местных жителей. Проводником по тропам Болот становится местный мэр.За маской обыденности герою откроются смешные и страшные тайны. Ведь даже его вожатый по совместительству и призванию еще и главный гробовщик, молодой кабан — вместилище души местного аббата, а деревенский дурень — истинный провидец… И все они подчинены вечному превращению судеб, неумолимому Колесу, круговороту жизни и смерти. Только раз в году оно останавливается, и Смерть берет передышку. Тогда и собираются на свой ежегодный пир члены Погребального братства, чтобы обсудить насущные вопросы и восславить Жизнь — наполняя свои желудки снедью, выпивая литры вина и оглушая застольными речами! Они-то точно знают всё о мире и человеке.Изысканный, богатый культурными и историческими аллюзиями, местами гомерически смешной, раблезиански насыщенный, местами психологически пронзительный текст Матиаса Энара — настоящее литературное пиршество.

Из рецензии Ольги Балла, "Частный Корреспондент", http://www.chaskor.ru/article/otrazhaetsya_nebo_33143:...именно такой вопрос с давних пор занимал и меня: возможна ли проза с внутренней динамикой, с ясными внутренними структурами, которые не были бы зависимы от сюжета и не нуждались бы ни в нём, ни (даже) в обречённых на заданные роли персонажах с их отношениями, развитием и прочими условностями?Так вот: как бы там ни было, теперь я знаю: возможна. Елене Кассель это удалось. И удалось тем вернее, что такой цели она перед собой не ставила. (Большое, наверно, само идёт в руки, когда за ним не охотишься и делаешь вид, что занят чем-то другим. Или, что ещё лучше, действительно чем-то другим и занимаешься.)Она просто писала – и продолжает по сей день – заметки о повседневно чувствуемом в Живой Журнал, под ником mbla. Такую внешне-внутреннюю, с нераздельностью внешнего и внутреннего, хронику существования. И всё.  ... Можно сказать, что это – книга счастья (понятого, опять же, не как совокупность внешних обстоятельств, но как внутренняя оптика и пластика; как полнота и объёмность жизни – и внутренняя готовность к ней). Елена Кассель особенно восприимчива к одному из, может быть, самых неочевидных и менее всего культурно артикулированных, что ли, видов счастья: к счастью бессобытийного, до- и пост-событийного.Не содержащая в себе, кажется, ни единого прямого, в лоб, этического суждения, - книга вся насквозь и целиком этична: её пронизывает этичнейшее из всех чувств – внимательная благодарность. Жизни в целом. Миру. Бытию.Книга (может быть, сама того не ведая! Не мысля этого как прямого послания!) – о крупности повседневного существования, о раскрытости его мировому целому. О том, что никогда нет ничего только «повседневного», то есть – одномерного, плоского и сиюминутного: всё объёмно, всё полно прошлым и будущим, возможным и невозможным, сбывшимся и несбывшимся, в каждой из обступающих нас вседневно мелочей отражается – да и содержится - небо.

Введите сюда краткую аннотацию

Първата част на трилогията „Ейглетиерови” представя членовете на тази интересна фамилия. Филип Ейглетиер е преуспяващ адвокат, разведен и женен сега за шармантната Карол – несъмнено привлекателна жена, доста по-млада от него. Най-големият му син – Жан-Марк – е избрал да учи право, въпреки че се увлича по литературата, за да наследи семейната кантора. Дъщерята Франсоаз е млада жена с изключително наивни разбирания за живота. Сгодена е за свой приятел, но разумният план да се омъжи за него след пет години се обърква, когато се влюбва в преподавателя си по руски език. Най-малкият – Даниел – още е ученик. Той е авантюрист, който мечтае за пътешествия по далечни земи. Стожерът на това семейство е леля Маду – вдовица на средна възраст, която безумно обича племенниците си и своето малко антикварно магазинче.

На пръв поглед идеалният живот на това семейство обаче се обърква, когато Жан-Марк започва любовна връзка със своята мащеха, а Франсоаз разбира, че принципите и вярата в Бог са безсилни пред силата на първата любов и човешките страсти. А последиците, оказва се, могат да бъдат изключително драматични...

Първата част на трилогията „Ейглетиерови” представя членовете на тази интересна фамилия. Филип Ейглетиер е преуспяващ адвокат, разведен и женен сега за шармантната Карол – несъмнено привлекателна жена, доста по-млада от него. Най-големият му син – Жан-Марк – е избрал да учи право, въпреки че се увлича по литературата, за да наследи семейната кантора. Дъщерята Франсоаз е млада жена с изключително наивни разбирания за живота. Сгодена е за свой приятел, но разумният план да се омъжи за него след пет години се обърква, когато се влюбва в преподавателя си по руски език. Най-малкият – Даниел – още е ученик. Той е авантюрист, който мечтае за пътешествия по далечни земи. Стожерът на това семейство е леля Маду – вдовица на средна възраст, която безумно обича племенниците си и своето малко антикварно магазинче.

На пръв поглед идеалният живот на това семейство обаче се обърква, когато Жан-Марк започва любовна връзка със своята мащеха, а Франсоаз разбира, че принципите и вярата в Бог са безсилни пред силата на първата любов и човешките страсти. А последиците, оказва се, могат да бъдат изключително драматични...

Каталина, дочь великих испанских монархов Фердинанда Арагонского и Изабеллы Кастильской, выросла в твердом убеждении, что обязательно будет королевой Англии, но путь к британской короне оказался труден. И все же она стала Екатериной Арагонской, первой и преданной супругой Генриха VIII. Но каково это – быть женой вздорного и самонадеянного Генриха?«Екатерина Арагонская» – это первый роман популярного автора и известного историка Элисон Уэйр, решившей создать драматическую серию, в которой каждая книга будет посвящена одной из жен короля Генриха VIII.Впервые на русском языке!

Родившаяся в приволжском городке, воспитанная суровой и властной бабушкой, Катя рано осталась без матери. Когда наступила война, Екатерина пошла работать в госпиталь. Здесь к ней пришла первая любовь, которая принесла и первое разочарование. После войны, окончив институт, молодой инженер Воронина становится начальником участка речного порта.

«Ексгумація міста» - це розповідь про рідне для Поваляєвої місто Київ, як світ, який паплюжиться і нівечиться недолугим варіантом Великої Цивілізації. Головна героїня поступово щезає, замовкає тоді, коли місто перестає бути для неї реальністю.

Най-доброто, което се е случвало от десетилетия в британската проза. „Сънди Таймс“ Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“ Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“ Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“ Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“ Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“ Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“ Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“ Ървин Уелш разделя времето си между Амстердам, Лондон и Шотландия. Първият му роман „Трейнспотинг“ излиза през 1993. Впоследствие по него се създават театрална постановка и филм, които се радват на огромен успех. В класацията „Уотърстоун“ за най-добрите книги на двадесети век „Трейнспотинг“ е под №10. Следват сборник разкази „Есид Хаус“ (1994) — адаптирани за телевизията и киното, романът „Кошмарите на марабуто“ (1995) и три новели под общо заглавие „Екстази“ (1996).

„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“ „Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“ Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония. „Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)

„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“ „Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“ Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония. „Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)

„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“

„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“

Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.

„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)