fb2Вино способно творить чудеса и новые миры. Джей Макинтош, писатель, который не пишет, безнадежно застряв в прошлом, находит шесть бутылок домашнего вина, чудом сохранившихся со времен его детства, о котором он вспоминает с острой ностальгией, наслаждением и горечью. Чудаковатый старик-садовод, навсегда перевернувший жизнь Джея, а потом исчезнувший без следа, создал вино, которое переворачивает жизнь. Поиск себя, своего места в мире, своего потерянного таланта гонит Джея прочь из Лондона во Францию, где он находит то, что, казалось, было навеки утрачено.
Бесподобный роман Джоанн Харрис «Ежевичное вино» — о чувствах и чувственности, о винах и вине, о правде, дружбе и волшебстве, о любительской алхимии.
Вино способно творить чудеса и новые миры. Джей Макинтош, писатель, который не пишет, безнадежно застряв в прошлом, находит шесть бутылок домашнего вина, чудом сохранившихся со времен его детства, о котором он вспоминает с острой ностальгией, наслаждением и горечью. Чудаковатый старик-садовод, навсегда перевернувший жизнь Джея, а потом исчезнувший без следа, создал вино, которое переворачивает жизнь. Поиск себя, своего места в мире, своего потерянного таланта гонит Джея прочь из Лондона во Францию, где он находит то, что, казалось, было навеки утрачено.
Бесподобный роман Джоанн Харрис «Ежевичное вино» — о чувствах и чувственности, о винах и вине, о правде, дружбе и волшебстве, о любительской алхимии.
Молодой исследователь отправляется из шумного Парижа в далекую французскую глубинку. Он мечтает в подробностях изучить сельский быт и нравы местных жителей. Проводником по тропам Болот становится местный мэр.
За маской обыденности герою откроются смешные и страшные тайны. Ведь даже его вожатый по совместительству и призванию еще и главный гробовщик, молодой кабан — вместилище души местного аббата, а деревенский дурень — истинный провидец… И все они подчинены вечному превращению судеб, неумолимому Колесу, круговороту жизни и смерти. Только раз в году оно останавливается, и Смерть берет передышку. Тогда и собираются на свой ежегодный пир члены Погребального братства, чтобы обсудить насущные вопросы и восславить Жизнь — наполняя свои желудки снедью, выпивая литры вина и оглушая застольными речами! Они-то точно знают всё о мире и человеке.
Изысканный, богатый культурными и историческими аллюзиями, местами гомерически смешной, раблезиански насыщенный, местами психологически пронзительный текст Матиаса Энара — настоящее литературное пиршество.
Из рецензии Ольги Балла, "Частный Корреспондент", http://www.chaskor.ru/article/otrazhaetsya_nebo_33143:
...именно такой вопрос с давних пор занимал и меня: возможна ли проза с внутренней динамикой, с ясными внутренними структурами, которые не были бы зависимы от сюжета и не нуждались бы ни в нём, ни (даже) в обречённых на заданные роли персонажах с их отношениями, развитием и прочими условностями?
Так вот: как бы там ни было, теперь я знаю: возможна. Елене Кассель это удалось. И удалось тем вернее, что такой цели она перед собой не ставила. (Большое, наверно, само идёт в руки, когда за ним не охотишься и делаешь вид, что занят чем-то другим. Или, что ещё лучше, действительно чем-то другим и занимаешься.)
Она просто писала – и продолжает по сей день – заметки о повседневно чувствуемом в Живой Журнал, под ником mbla. Такую внешне-внутреннюю, с нераздельностью внешнего и внутреннего, хронику существования. И всё.
...
Можно сказать, что это – книга счастья (понятого, опять же, не как совокупность внешних обстоятельств, но как внутренняя оптика и пластика; как полнота и объёмность жизни – и внутренняя готовность к ней). Елена Кассель особенно восприимчива к одному из, может быть, самых неочевидных и менее всего культурно артикулированных, что ли, видов счастья: к счастью бессобытийного, до- и пост-событийного.
Не содержащая в себе, кажется, ни единого прямого, в лоб, этического суждения, - книга вся насквозь и целиком этична: её пронизывает этичнейшее из всех чувств – внимательная благодарность. Жизни в целом. Миру. Бытию.
Книга (может быть, сама того не ведая! Не мысля этого как прямого послания!) – о крупности повседневного существования, о раскрытости его мировому целому. О том, что никогда нет ничего только «повседневного», то есть – одномерного, плоского и сиюминутного: всё объёмно, всё полно прошлым и будущим, возможным и невозможным, сбывшимся и несбывшимся, в каждой из обступающих нас вседневно мелочей отражается – да и содержится - небо.
Първата част на трилогията „Ейглетиерови” представя членовете на тази интересна фамилия. Филип Ейглетиер е преуспяващ адвокат, разведен и женен сега за шармантната Карол – несъмнено привлекателна жена, доста по-млада от него. Най-големият му син – Жан-Марк – е избрал да учи право, въпреки че се увлича по литературата, за да наследи семейната кантора. Дъщерята Франсоаз е млада жена с изключително наивни разбирания за живота. Сгодена е за свой приятел, но разумният план да се омъжи за него след пет години се обърква, когато се влюбва в преподавателя си по руски език. Най-малкият – Даниел – още е ученик. Той е авантюрист, който мечтае за пътешествия по далечни земи. Стожерът на това семейство е леля Маду – вдовица на средна възраст, която безумно обича племенниците си и своето малко антикварно магазинче.
На пръв поглед идеалният живот на това семейство обаче се обърква, когато Жан-Марк започва любовна връзка със своята мащеха, а Франсоаз разбира, че принципите и вярата в Бог са безсилни пред силата на първата любов и човешките страсти. А последиците, оказва се, могат да бъдат изключително драматични...
Първата част на трилогията „Ейглетиерови” представя членовете на тази интересна фамилия. Филип Ейглетиер е преуспяващ адвокат, разведен и женен сега за шармантната Карол – несъмнено привлекателна жена, доста по-млада от него. Най-големият му син – Жан-Марк – е избрал да учи право, въпреки че се увлича по литературата, за да наследи семейната кантора. Дъщерята Франсоаз е млада жена с изключително наивни разбирания за живота. Сгодена е за свой приятел, но разумният план да се омъжи за него след пет години се обърква, когато се влюбва в преподавателя си по руски език. Най-малкият – Даниел – още е ученик. Той е авантюрист, който мечтае за пътешествия по далечни земи. Стожерът на това семейство е леля Маду – вдовица на средна възраст, която безумно обича племенниците си и своето малко антикварно магазинче.
На пръв поглед идеалният живот на това семейство обаче се обърква, когато Жан-Марк започва любовна връзка със своята мащеха, а Франсоаз разбира, че принципите и вярата в Бог са безсилни пред силата на първата любов и човешките страсти. А последиците, оказва се, могат да бъдат изключително драматични...
Каталина, дочь великих испанских монархов Фердинанда Арагонского и Изабеллы Кастильской, выросла в твердом убеждении, что обязательно будет королевой Англии, но путь к британской короне оказался труден. И все же она стала Екатериной Арагонской, первой и преданной супругой Генриха VIII. Но каково это – быть женой вздорного и самонадеянного Генриха?
«Екатерина Арагонская» – это первый роман популярного автора и известного историка Элисон Уэйр, решившей создать драматическую серию, в которой каждая книга будет посвящена одной из жен короля Генриха VIII.
Впервые на русском языке!
Родившаяся в приволжском городке, воспитанная суровой и властной бабушкой, Катя рано осталась без матери. Когда наступила война, Екатерина пошла работать в госпиталь. Здесь к ней пришла первая любовь, которая принесла и первое разочарование. После войны, окончив институт, молодой инженер Воронина становится начальником участка речного порта.
«Ексгумація міста» - це розповідь про рідне для Поваляєвої місто Київ, як світ, який паплюжиться і нівечиться недолугим варіантом Великої Цивілізації. Головна героїня поступово щезає, замовкає тоді, коли місто перестає бути для неї реальністю.
Ървин Уелш разделя времето си между Амстердам, Лондон и Шотландия. Първият му роман „Трейнспотинг“ излиза през 1993. Впоследствие по него се създават театрална постановка и филм, които се радват на огромен успех. В класацията „Уотърстоун“ за най-добрите книги на двадесети век „Трейнспотинг“ е под №10. Следват сборник разкази „Есид Хаус“ (1994) — адаптирани за телевизията и киното, романът „Кошмарите на марабуто“ (1995) и три новели под общо заглавие „Екстази“ (1996).
„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)
„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)
„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)