Основой для рассказа послужил один из очерков цикла “Картинки общественной жизни”, напечатанный в журнале “Дело”, 1882, за подписью: Откровенный писатель.

Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките.

Изчезнал е.

Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.

За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“

Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“

«Дядюшкин сон» (1859) — комическая повесть о старике-волоките, эдаком «обломке аристократии». Перчатки, галстуки, жилеты и духи не в состоянии превратить «мертвеца на пружинах» в юношу ...

Стоит леди Икенхем ненадолго уехать и оставить без присмотра своего супруга, как Фредерик Алтамонт Корнуоллис, пятый граф Икенхемский, с большой пользой для себя, но с немалым риском для окружающих пользуется полученной свободой. И его племяннику Реджинальду по прозвищу Мартышка не остается ничего другого, как становиться соучастником дядиных проделок, ведь дядя Фред, несмотря на возраст, «истинный динамит»...