HomeLib
Язык книг:

Книги по жанру: Классическая проза
Играта
Джойс Бренда

След като извоюва освобождаването си от френския манастир, в който е затворена от своето семейство, младата непокорна аристократка Катрин Фицджералд отплава за любимата си Ирландия — но само за да попадне в ръцете на прословутия пират, когото всички наричат Господаря на моретата. Капитан Лиъм О’Нийл е любимец на кралица Елизабет и ловък дворцов интригант. Той е твърдо решен да завоюва упоритата и своенравна Катрин, както и в същото време да реализира собствените си тайни планове. Но за да постигне триумфа, трябва да заложи на карта всичко, което му е скъпо, в една много опасна игра с опасни лъжи и жестоко погазване на всички правила. И играта започва…

Играта на време и болка
Дилейни Самуел
Играта на Ендър (Ендър Уигин[1])
Кард Орсън Скот

Орсън Скот Кард е носител и на двете най-престижни награди за фантастика — „Хюго“ и „Небюла“.

Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.

Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.

Играта на живота и как да я играем
Шин Флорънс Сковъл

„Играта на живота и как да я играем“ от Флорънс Сковъл Шин е класическа творба на литературата за самоусъвършенстване, която вече няколко десетилетия не престава да привлича стотици хиляди читатели от всички поколения и краища на света.

Книгата на Флорънс е едно от първите съчинения, които акцентират върху силата и влиянието на духовните закони и изтъкват тяхното следване като сигурен залог за постигане на лично щастие, богатство, здраве и успех.

Същността и механизмът на действие на такива принципи като Законът за Просперитета, Законът за несъпротивлението, Кармичният закон и Законът на опрощаването са илюстрирани с истории и случки от живота на стотици хора, които чрез словесни утвърждения и системно самовнушение успяват да поставят под контрол външните фактори в живота си и да реализират себе си, постигайки всичко, което им се полага по божествено право.

Играта на лъва
Демил Нелсън

Сега Нелсън Демил отново ни среща с Джон Кори, героя на неостаряващия хит АЗ, ДЕТЕКТИВЪТ. Ще станете свидетели на епичен сблъсък между службите за сигурност на Съединените щати и един загадъчен, смразяващ тип, известен като Лъва.

B тази мътна вода ще нагази и един ваш скромен познайник с неугасващо чувство за хумор и нестихващ интерес към нежния пол… Детективът Джон Кори признава, че e въвлечен в най-странния и опасен случай в своята кариера, ПОЛЕТ №175.

На борда на самолета се намират двама агенти от ФБР и ЦРУ, придружаващи либиец, известен като Лъва, терорист, поискал убежище в Америка. Но въпреки че авиодиспечерите нито за миг не престават да следят полета, става ясно, че се e случило нещо ужасно…

Играта на стъклени перли
Хесе Херман
Игрите на Вор (Бараяр[7])
Бюджолд Лоис Макмастър

Випускникът на военната академия младши-лейтенант Майлс Воркосиган иска да служи на междузвезден кораб. Но въпреки аристократичния си произход и връзките с командването, той е разпределен в отдалечена военна база. Оттук започват и невероятните му приключения. Той е мутант — почти джудже, но с извънредно висок интелект.

На най-младия член на влиятелната фамилия Вор предстои тежка служба, в която трябва да докаже себе си.

Игрите на Вор (Бараяр[7])
Бюджолд Лоис Макмастър

Випускникът на военната академия младши-лейтенант Майлс Воркосиган иска да служи на междузвезден кораб. Но въпреки аристократичния си произход и връзките с командването, той е разпределен в отдалечена военна база. Оттук започват и невероятните му приключения. Той е мутант — почти джудже, но с извънредно висок интелект.

На най-младия член на влиятелната фамилия Вор предстои тежка служба, в която трябва да докаже себе си.

Игрището в здрача
Бредбъри Рей
Игрок
Достоевский Федор Михайлович

Это — «Игрок».

Произведение жесткое до жестокости, нервное до неровности и искреннее — уже до душевной обнаженности.

Это — своеобразная «история обыкновенного безумия» по-достоевски.

История азарта, ставшего для человека уже не смыслом игры и даже не смыслом жизни, но — единственной, экзистенциальной сутью бытия.

Это — «Игрок».

И это — возможно, единственная «автобиографическая» книга Достоевского.

Игрок
Достоевский Федор Михайлович

Это — «Игрок».

Произведение жесткое до жестокости, нервное до неровности и искреннее — уже до душевной обнаженности.

Это — своеобразная «история обыкновенного безумия» по-достоевски.

История азарта, ставшего для человека уже не смыслом игры и даже не смыслом жизни, но — единственной, экзистенциальной сутью бытия.

Это — «Игрок».

И это — возможно, единственная «автобиографическая» книга Достоевского.

Игроки (Драматические отрывки и отдельные сцены[1])
Гоголь Николай Васильевич

Комедия «Игроки» была напечатана впервые в издании «Сочинения Николая Гоголя», 1842 г., том четвертый, в разделе «Драматические отрывки и отдельные сцены». Весь раздел датировался самим Гоголем периодом с 1832 по 1837 г. Окончательная обработка «Игроков» относится к 1842 г., но начата была пьеса несомненна раньше. Посылая ее Прокоповичу, Гоголь писал 29 августа 1842 г. из Германии: «Посылаемую ныне пиесу «Игроки» всилу собрал. Черновые листы так были уже давно и неразборчиво написаны, что дали мне работу страшную разбирать». Эту первоначальную рукопись «Игроков» Н. С. Тихонравов относил к периоду петербургской жизни Гоголя до 1836 г.

Игроки (Драматические отрывки и отдельные сцены[1])
Гоголь Николай Васильевич

Комедия «Игроки» была напечатана впервые в издании «Сочинения Николая Гоголя», 1842 г., том четвертый, в разделе «Драматические отрывки и отдельные сцены». Весь раздел датировался самим Гоголем периодом с 1832 по 1837 г. Окончательная обработка «Игроков» относится к 1842 г., но начата была пьеса несомненна раньше. Посылая ее Прокоповичу, Гоголь писал 29 августа 1842 г. из Германии: «Посылаемую ныне пиесу «Игроки» всилу собрал. Черновые листы так были уже давно и неразборчиво написаны, что дали мне работу страшную разбирать». Эту первоначальную рукопись «Игроков» Н. С. Тихонравов относил к периоду петербургской жизни Гоголя до 1836 г.

Игрушечка
Вовчок Марко

Москва, 1957 год. Издательство "Известия". Приложение к журналу "Дружба народов".

Издательские переплеты. Сохранность хорошая.

В сокровищнице отечественной культуры литературное наследие писательницы Марко Вовчок (1833-1907) занимает почетное место. Свыше пятидесяти лет своей жизни она посвятила литературному творчеству.

В настоящий трехтомник выдающейся украинской писательницы включены вошли избранные произведения.

Том I

Том II

Том III

Игрушки мира (Орудия мира[1])
Манро Гектор Хью

Родители решили взамен солдатиков предложить детям игрушечных миниатюрных гражданских лиц с плугами и промышленными изделиями и другие новые «мирные» игрушки.

© ozor

< 1 275 276 277 278 279 1023 >