Крадци (Най-тежкото имане[30])
Каралийчев Ангел
|
Кражбата на облигации за един милион долара
Кристи Агата
|
Кражбата на чертежите (Последното му преклонение[4])
Дойл Артър Конан
|
Край запустялата воденица
Тодоров Петко
|
Край и начало
Робъртс Нора
|
Край Йордан
Байрон Джордж
|
Край Места (Край Места[3])
Йовков Йордан
|
Край на пътешествието
Шекли Робърт
|
Край Одрин (Край Места[11])
Йовков Йордан
|
Край река Пиедра седнах и заплаках (На седмия ден[1])
Коелю Паулу
|
Край реките на Вавилон
Байрон Джордж
|
Край света
Моэм Сомерсет
Уильям Сомерсет Моэм (1874–1965) — один из самых проницательных писателей в английской литературе XX века. Его называют «английским Мопассаном». Ведущая тема произведений Моэма — столкновение незаурядной творческой личности с обществом.Новелла «Край света» впервые опубликована под названием «Правильный поступок — это добрый поступок» — в журнале «Интернэшнл мэгазин», июль 1931 г.; включена в сборник «А Кинг» (1933).Сомерсет Моэм. Собрание сочинений в девяти томах. Том 9. Издательство «Терра-Книжный клуб». Москва. 2001.Перевод с английского Раисы Облонской.
|
Край тихите води
Шекли Робърт
|
Крайград
Шекли Робърт
|
Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)
Пикул Валентин
|
Кракатит
Чапек Карел
|
Крал Артур
Грийн Роджър Ланслин
За автора и книгата За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години.Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др.„Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн. Бел. прев. |
Крали Марко и пушката (Поля и гори[63])
Вазов Иван
|
Крали Марко си намира конче и булче (Крали Марко[4])
Каралийчев Ангел
|
Кралица Марго (Маргьорит дьо Валоа[1])
Дюма Александър
|