Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.

Последняя героиня Стендаля, Ламьель, кажется прямой противоположностью первой его героине, Арманс. Если Арманс полна высокого нравственного чувства и рассматривает мир сквозь призму своих обязанностей, то Ламьель лишена всяких представлений о нравственности и все на свете расценивает только как пищу для своего любопытства. Она ничуть не робка и духовную смелость ставит превыше всего. В мещанской Июльской монархии, в эпоху благоразумия и расчетливости, она не может найти никого, кто был бы достоин ее уважения. Герцог де Миоссан с великолепными манерами и полным отсутствием характера, грубые коммивояжеры, тщеславные денди, бестолково прожигающие жизнь в скучном Париже, уродливый и смешной горбун — все эти люди, проходящие мимо нее и бесполезно вторгающиеся в ее жизнь, кажутся Ламьель все тем же убожеством во многих лицах, а жизнь — повторением одних и тех же случайных жестов и нелепых пустяков. Где в современном мире найти настоящего человека? Она находит его в беглом каторжнике и убийце, который покоряет ее сердце энергией, деловитостью и искренностью. Спасая его, Ламьель поджигает здание суда и погибает в огне.Больше чем в каком-либо другом своем романе Стендаль в «Ламьель» враждебен мещанской морали. Жажда энергии, словно навеки исчезнувшей с лица земли, заставила его создать образ героини, противопоставленной обществу еще более категорично, чем Жюльен Сорель.Роман не завершен.

Эта книга представляет собой собрание рассказов Набокова, написанных им по-английски с 1943 по 1951 год, после чего к этому жанру он уже не возвращался. В одном из писем, говоря о выходе сборника своих ранних рассказов в переводе на английский, он уподобил его остаткам изюма и печенья со дна коробки. Именно этими словами «со дна коробки» и решил воспользоваться переводчик, подбирая название для книги. Ее можно представить стоящей на книжной полке рядом с «Весной в Фиальте».

Собрание рассказов Набокова, написанных им по-английски с 1943 по 1951 год, после чего к этому жанру он уже не возвращался. В одном из писем, говоря о выходе сборника своих ранних рассказов в переводе на английский, он уподобил его остаткам изюма и печенья со дня коробки. Именно этими словами «со дна коробки» и решил воспользоваться переводчик, подбирая название для книги.

Эта книга откроет вам нового Набокова. В нее вошли рассказы, прежде публиковавшиеся только в журналах и не известные широкому кругу читателей. Великий прозаик не устает экспериментировать со стилем и с поисками новых тем.

В представите на мнозина Средновековието е епоха, изпълнена с мрак, прорязвана от зловещото зарево на кладите на инквизицията, но от шедьоврите на художествената словесност, създавани тогава в Европа, струи лъчистата светлина на обичта към човека и на вярата в неговите възможности, в преобразуващата сила на голямата, истинската любов. „Ланселот, рицарят на каруцата“ е една от петте известни днес творби на първия голям френски автор Кретиен дьо Троа, който поставя началото на т.нар. куртоазна литература във Франция.

Введите сюда краткую аннотацию

«Шкидские рассказы» — это яркие зарисовки из жизни интерната для беспризорных, школы имени Ф. М. Достоевского.

«У папы о Лапшине есть две книги. Одна — прелестная, высокохудожественная книжка „Лапшин“. Симонов считал, что такое может написать только старый человек, а пришел мой папа, двадцатитрехлетний, — и написал. Это была вещь об одиночестве, написанная в стране, где отрицалось одиночество. В этом сила папы, за которую я его так и ценю. Вторая — „Один год“, плохо написанная, вся построенная на любви к Хрущеву и желании ему угодить».Алексей Герман

За Честния лъв Ханс, за черпиперените джуджета и Автоматичния цар Януари.За това как залавят тримата разбойници Ене, Бене и дебелия Карамба, както и за сватбата на принцеса Лулу Марципанска.Истинското име на писателя Янош, роден през 1931 г., е Хорст Екерт. Автор е на детски книги, рисувани албуми и един роман.