На един хълм, сред великолепни гори и градини, в луксозни къщи живеят луксозни хора. Всичко изглежда прекрасно в този най-добър от възможните светове, но само на излъсканата повърхност. Под нея се крие не една драма — Лиза се удавя при неизяснени обстоятелства, нейният загадъчен и безмълвен брат Еви е може би замесен в смъртта й, приятелите им лекуват меланхолията си с алкохол и наркотици. От другата страна на бездната са родителите — актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани, баща, който посяга на приятелката на сина си, майка, готова да размени секс срещу роля във филм… И на фона на цялата тази нечистота сияе чистата и безутешна любов на Еви към Габи — един контрапункт, типичен за стила на Джиан и изпълнен с обичайното му майсторство.

(Genlis), Мадлен Фелисите Дюкре де Сент-Обен (Ducrest de Saint-Aubin; 25.I.1746, Шансери, близ Отёна, — 31.XII.1830, Париж), графиня, — франц. писательница. Род. в знатной, но обедневшей семье. В 1762 вышла замуж за графа де Жанлис. Воспитывала детей герцога Орлеанского, для к-рых написала неск. дет. книг: «Воспитательный театр» («Théâtre d'éducation», 1780), «Адель и Теодор» («Adegrave;le et Théodore», 1782, рус. пер. 1791), «Вечера в замке» («Les veillées du château», 1784). После казни мужа по приговору революц. трибунала (1793) Ж. эмигрировала. При Наполеоне вернулась во Францию, где обучала его «хорошему тону» и получала небольшую пенсию. Уже в это время, а затем в эпоху Реставрации Ж. писала сентимент. романы из жизни светского общества, часто на историч. темы. Наиболее известны из них: «Мадмуазель де Клермон» («Mademoiselle de Clermont», 1802), «Герцогиня де Ла Вальер» («La Duchesse de la Valliegrave;re», 1804, рус. пер. 1804-05), «Мадам де Ментенон» («Madame de Maintenon», 1806, рус. пер. 1806), «Мадмуазель де Лафайет» («Mademoiselle de la Fayette», 1813, рус. пер. 1815-16) и др. Произв. Ж., легко и увлекательно написанные, с отчетливо выраженной нравоучит. тенденцией, были в свое время очень популярны, в т. ч. и в России. Ж. принадлежат также мало достоверные, но занимательные «Мемуары» («Mémoires», 1825).

Блестящая красавица Бэтти Уэлдон-Бернс покинула Лондон и уединилась на Родосе. Жизненные ситуации могут казаться неожиданными, поведение человека — непредсказуемым, его поступки — непредвиденными, но за всем этим скрывается нечто вполне объяснимое, «нечто человеческое».

Александра вярва в откровеността, доверието и любовта, Джордан не иска и да знае за тези добродетели…Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407