Приверженность писателя какой-либо политической доктрине противоречит сути писательского служения, так как ведет к творческой несвободе, а это губительно для литературы. Так считает Дж. Оруэлл, посвятивший этой теме эссе «Писатели и Левиафан».*«…все слова, кончающиеся на „изм“, приносят с собой душок пропаганды» — Дж. Оруэлл.

Герман Мелвилл (1819–1891) — классик американской литературы, выдающийся писатель-романтик.В третий том Собрания сочинений вошли повести и рассказы ("Писец Бартлби", "Энкантадас, или Заколдованные острова", "Билли Бадд, фор-марсовый матрос" и др.); а также избранные стихотворения из сборников "Батальные сцены, или Война с разных точек зрения", "Джон Марр и другие матросы", "Тимолеон и другие стихотворения" и посмертно опубликованных рукописей.

Писма до Клаудия

Зад маските и илюзиите

Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и — макар дума да не може да става за сравнение с всички тях — като мен.

Вярно е, че съществува:

Приятна лудост и страшна лудост.

Любовна лудост и омразна лудост.

Очарователна лудост и зловеща лудост.

Най-важното: има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление — лудост, която ни ограбва.Каква ли е моята? Не знам!

Хорхе Букай

Букай отново ни повежда на приказно пътешествие — към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.