„Призрачните бригади“ са специалните части на Колониалните отбранителен съюз, елитни подразделения, създадени от ДНК на мъртъвци, перфектни войници за най-трудните операции на Съюза. Те са млади, те са бързи и силни — и не страдат от обичайните човешки крупули и предразсъдъци.

В восьмой том Собрания сочинений вошел роман "Кингсблад, потомок королей" в переводе Е. Калашниковой и М. Лорие и рассказы "Призрачный страж", "Юный Кнут Аксельброд", "Ивовая аллея", "Мотыльки в свете уличных фонарей" и "Похищенная процессия" (перевод Н. Высоцкой, А. Ширяевой, М. Литвиновой, Л. Поляковой и И. Гуровой).

„Приказка без край“ е фентъзи роман от Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979. По книгата са направени филмови и други адаптации.Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Приказка_без_край?oldid=1888276|Уикипедия, свободната енциклопедия]][[http://bg.wikipedia.org/wiki/Приказка_без_край|Статията „Приказка без край“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Приказка_без_край?action=history|историята и авторите на статията]].)