«Псевдо» – самый интригующий из «ажаровских» романов, где любитель авантюр Гари поставил себя на грань разоблачения. Все раздваивается под его пером, все обращается в фантом, кошмар, фарс, сумасшествие...

Щом определен брой живи същества се съберат на едно място, независимо дали става дума за стадо животни или за човешка тълпа, те инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, т.е. водач.Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Неговата воля е ядрото, около което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.

Пелам Г Вудхаус — классик английской юмористической прозы XX века, достойный продолжатель традиций Джерома К. Джерома, собрат и соперник Ивлина Во, но прежде всего — литературный отец легендарной парочки Дживса и Вустера, неистового искателя приключений Псмита, веселого неудачливого авантюриста Укриджа, великолепного «англичанина в Нью-Йорке» Несокрушимого Арчи, многокрасочной эксцентричной семейки Муллинеров и еще множества героев и антигероев, чьи гениальные изречения уже давно вошли в пословицы. В этот том вошли три знаменитых романа классика английской литературы, великого мастера гротеска и фарса Пелама Г. Вудхауса. Это три истории о забавных приключениях молодых аристократов, где любовные линии сочетаются с динамичным детективным сюжетом: «Псмит-журналист», «Положитесь на Псмита», « Сэм Стремительный».

«Остров был прекрасен, как сон узника о свободе»Два друга бегут от дикарей, молящихся райской птице-«демону»…© FantLab.ru

Любовта, болката, смъртта, които неизменно съпътствуват живота на човека, придавайки му измерения и дълбочина, нерядко се сливат в едно неразривно цяло, назовавано предопределение, съдба, участ… Този роман на австралийската писателка Колийн Макълоу разкрива, че и личността може да бъде синоним — когато е силна, изградена в борба с обстоятелствата, в конфликти, когато е автентична и диамантено твърда. Представителите на три поколения от семейство Клийри, за чиито житейски перипетии се разказва в произведението, отстояват непреклонно своите нравствени идеали, представите си за битието, въпреки че тази безкомпромисност им носи лични драми и се превръща в съдба, също тъй неумолима, както отказът им да й се подчинят.