В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове — силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред които е наемническото религиозно братство на Сивите мечове, чиято заповед е да бранят обсадения град Капустан с цената на всичко.
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Настоящий том «Библиотеки литературы США» посвящен творчеству Стивена Крейна (1871–1900) и Фрэнка Норриса (1871–1902), писавших на рубеже XIX и XX веков. Проложив в американской прозе путь натурализму, они остались в истории литературы США крупнейшими представителями этого направления. Стивен Крейн представлен романом «Алый знак доблести» (1895), Фрэнк Норрис — романом «Спрут» (1901).
На северном побережье Норвегии, среди небольших островков, приливные и отливные течения образуют мощный водоворот, который называют великий Мельстрём. Иногда он достигает такой силы, что затягивает не только рыбацкие лодки, но и целые суда, от которых потом всплывают только размочаленные щепки.
Хребет Удокан, посёлок Наминга — это семьсот километров к северу от Читы. «Наминга» переводится на русский одним словом «ущелье», а буквальный смысл по-эвенкски — «спуститься и подняться», ибо если ты спустился в ущелье, то рано или поздно тебе придётся подняться из него.
Наричат го Спусъка в един свят, в който насилието е достигнало размерите на епидемия. За пръв път е възможно едно устройство да обезврежда огнестрелните оръжия и бомбите. А това означава да се отнемат оръжията от ръцете на армии, диктатори и престъпници. Дали Спусъка ще донесе мир? Или още по-голям хаос?