«Человеческое, слишком человеческое» – произведение, важное с точки зрения развития творчества Ницше. В нем он переосмысливает значение своих идеалов и отказывается от них, разочаровывается в трудах своих кумиров. Ницше ищет свободу и освобождение от прописных истин и постепенно приходит к тем неординарным и эксцентричным мыслям, по которым мы его знаем в произведениях «Так говорил Заратустра» и «По ту сторону добра и зла».

"В наше время" - сборник рассказов Эрнеста Хемингуэя. Каждая глава включает краткий эпизод, который, в некотором роде, относится к следующему   рассказу. Сборник был опубликован в 1925 году и ознаменовал американский дебют Хемингуэя.

Завърнал се отново на работа след принудително отсъствие, независимият детектив от отдел „Убийства“ в лосанджелиското полицейско управление Хари Бош поема първото си разследване: холивудски продуцент, открит в багажника на ролсройс, застрелян с два куршума в главата — случай, който прилича на „реквием от багажника“, мафиотско убийство.

Отделът за борба с организираната престъпност в полицейското управление проявява странна незаинтересованост и Хари тръгва по следите на парите, които водят до Лас Вегас. Там той се среща със старата си любов и започва да разплита престъпната паяжина. А после неочаквано го отстраняват от случая — и нещата се изплъзват от контрол. Но единствено куршум е в състояние да спре Хари, когато се е впуснал в търсене на истината…

В завладяващата заключителна част от трилогията „В градината“ на най-популярната авторка на „Ню Йорк Таймс“ Нора Робъртс три жени научават, че тайната на миналото се крие в сърцето на старата им къща…

От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…

Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…

Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…

Двадесет и осем флорина месечно е твърде висока цена за наемник, който да стои между теб и Дивото. Двадесет и осем флорина месечно са абсолютно недостатъчни, когато челюстите на змея щракнат около шлема ти и звярът започне да отпаря главата ти от раменете.

И ако да се бориш е трудно, то да водиш дружина от мъже, или по-зле — отряд от наемници — срещу хитрите и смъртоносни създания от Дивото е наистина тежко. За да се справиш ти трябват всички възможни предимства на произход, подготовка и дяволски късмет. Червения рицар притежава и трите, има на своя страна младостта и е решен да извлече полза от всичко това.

Когато го наемат заедно с дружината му, за да пазят игуменката и нейния метох, това е просто поредната работа. Манастирът е богат, монахините са хубави, а чудовището, което ги напада не е нещо, с което да не може да се справи.

Само дето не е просто работа. Очертава се война…

В продължение на милиарди години прашни бури връхлитат пустинния пейзаж на червената планета. Векове наред Марс предизвиква човечеството със суровата си природа. И сега, през 2026 година, група от сто души трябва да основе първата земна колония на Марс, за да отговори на предизвикателството.

Героят на Стендал от знаменития му роман „Червено и черно“ Жулиен Сорел често е наричан от критиците литературния Наполеон. За него акад. Ефрем Каранфилов проницателно отбелязва: „Великата трагедия на Жулиен Сорел е, че твърде дълго трябва да носи над белите лебедови криле, над извитата царствена шия, устремена към небето като у древните статуи на Аполон, клоунските пера на патица, да плува сред блатата, да кълве нечистотии, да произнася свещени текстове на латински език.“