Три сестры – Примроз, Джесмин и Дэйзи – остались круглыми сиротами, когда им было 17, 13 и 10 лет. Поняв, что на пенсию им не прожить, а страховке скоро придет конец, Примроз берет в банке остаток денег и, гордо отвергнув помощь богатых и добрых друзей, решает ехать с сестрами в Лондон, чтобы научиться самим зарабатывать себе на жизнь…Для среднего и старшего школьного возраста.

Георгий Георгиевич Демидов (1908–1987) родился в Петербурге. Талантливый и трудолюбивый, он прошел путь от рабочего до физика-теоретика, ученика Ландау. В феврале 1938 года Демидов был арестован, 14 лет провел на Колыме. Позднее он говорил, что еще в лагере поклялся выжить во что бы то ни стало, чтобы описать этот ад. Свое слово он сдержал.

В августе 1980 года по всем адресам, где хранились машинописные копии его произведений, прошли обыски, и все рукописи были изъяты. Одновременно сгорел садовый домик, где хранились оригиналы.

19 февраля 1987 года, посмотрев фильм «Покаяние», Георгий Демидов умер. В 1988 году при содействии секретаря ЦК Александра Николаевича Яковлева архив был возвращен дочери писателя.

Некоторые рассказы были опубликованы в периодической печати в России и за рубежом; во Франции они вышли отдельным изданием в переводе на французский.

«Чудная планета» — первая книга Демидова на русском языке. «Возвращение» выпустило ее к столетнему юбилею писателя.

„За нейния благороден идеализъм и за богатството на фантазията й на Селма Отилия Ловиза Лагерльоф се присъжда Нобелова награда за литература.“В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“

Ст. Кайнаров

Шолом-Алейхем (1859–1906) — классик еврейской литературы, писавший о народе и для народа. Произведения его проникнуты смесью реальности и фантастики, нежностью и состраданием к «маленьким людям», поэзией жизни и своеобразным грустным юмором.

Цикл «Маленькие рассказы» был опубликован в 1946 г. в книге «Басни и маленькие рассказы», подготовленной к изданию Мирославом Галиком (издательство Франтишека Борового). В основу книги легла папка под приведенным выше названием, в которой находились газетные вырезки и рукописи. Папка эта была найдена в личном архиве писателя. Нетрудно заметить, что в этих рассказах-миниатюрах Чапек поднимает многие серьезные, злободневные вопросы, волновавшие чешскую общественность во второй половине 30-х годов, накануне фашистской оккупации Чехословакии. Мирослав Галик дополнил находившиеся в архиве Чапека материалы произведениями этого же экспериментального жанра, опубликованными в периодике. Рассказы цикла публиковались в газете «Лидове новины» с 1928 по 1938 год.