Он не был там с девятнадцати лет — не ехал, все откладывал. И теперь надо было воспользоваться единственным и последним случаем побывать на Старой улице, где она ждала его когда-то в осеннем саду, где в молодости с радостным испугом его встречал блеск ее ждущих глаз.

Киноповесть «Позови меня в даль светлую» впервые опубликована в журнале «Звезда», 1975, № 6.

Наричат го студен писател, високомерен вивисектор, чудовище, човекомразец. Наричат го блестящ стилист, ярка индивидуалност, нареждат го сред най-големите в модерната проза на XX век — до Джойс и Кафка. Навярно е единственият забележителен руски писател, смятан и за именит творец на американската литература.

Роден през 1899 г. в Петербург, от 1919 г. Владимир Набоков живее в емиграция — в Англия, Германия, Франция, САЩ и до края на живота си (1977 г.) — в Швейцария. Прекарва парниково детство сред аристократични паркове, с английски велосипед и мрежичка за пеперуди, в самото сърце на многострадална Русия. А после за цял живот остава заточеник на „други брегове“ — пространствени, езикови, духовни, творчески. В плен на неутолима носталгия и хипнотичен спомен.

Дълбокото му убеждение е, че съществуващият свят е случаен, нищожен, безмерно пошъл, затова трябва да се създава друга, по-достоверна действителност — светът на Словото, Литературата. Поет, романист, разказвач, драматург, литературовед, преводач — Набоков има над петдесет книги, достойни за класик и новатор. Сред тях „Защита Лужин“, „Покана за екзекуция“, „Други брегове“ са жалони в многоизмерния, омагьосващ дар на големия майстор — Владимир Набоков.

Телохранитель герцога Поммерси, Ганс Пихгольц, ценой собственной жизни спасает фамильные драгоценности своего господина…

© FantLab.ru