«…Процесс проходил в 1927 году в городе Семипалатинске, в столице дикого степного раздолья. За сотни верст шли по доброй воле свидетели. Толпами двигались из деревень, чтобы посмотреть на легендарного «зверя». Театр имени Луначарского не мог вместить всех людей, и многие свидетели ждали вызова в суд на улице. Вся наша страна следила за этим процессом, газеты публиковали подробные стенограммы речей. На митингах люди требовали для Анненкова самой лютой казни – без суда и следствия.Прокурор сам поседел от ужаса, пока вел этот процесс…»

Ростовский писатель, драматург, прозаик и юморист, Сергей Званцев (1893–1973) известен своими рассказами о старом Таганроге, о чеховских современниках.В книге «Были давние и недавние» собраны рассказы о прошлом Таганрога (дореволюционном, а также времен гражданской и Отечественной войн), о нравах, обычаях, быте таганрожцев — русских, украинцев, армян, греков.Приметы дореволюционного городского быта, остроумно и живописно показанные в книге, характерны не только для старого Таганрога, но и для других городов царской России.В книгу вошла также сатирическая повесть «Омоложение доктора Линевича».

Среди исторических романистов начала XIX века не было имени популярней, чем Лев Жданов (1864 — 1951). Большинство его книг посвящено малоизвестным страницам истории России. В шеститомное собрание сочинений писателя вошли его лучшие исторические романы — хроники и повести. Почти все не издавались более восьмидесяти лет. В третий том вошли историческая повесть `Во дни смуты`, роман — хроника `Былые дни Сибири`, а также документальные материалы по делу царевича Алексея, сына Петра I.

Исторический роман "Быль о полях бранных" освещает малоизвестные для широкого читателя события в Золотой Орде и Московской Руси перед Куликовской битвой. Ей предшествовали два крупных сражения между русами и татаро-монголами: в 1377 году, когда на реке Пьяне погибло большое русское войско; и в 1378 году - на реке Воже, где пала орда темника Бегича. Об этих и других событиях рассказывает книга. Роман динамичен, увлекателен, по-новому повествует о событиях в истории русского государства во времена Великого Князя Московского и Владимирского, нареченного позднее Донским.Впервые исторический роман "Быль о полях бранных" увидел свет в 1991 году (изд. "Детская литература", Москва) и через год стал библиографической редкостью, хотя тираж его был достаточно велик.

История Руси хранит в себе немало тайн. Откуда прибыл к восточным славянам Рюрик? Кто был первым митрополитом Киевским? В каком точно году была издана Русская Правда? Да много над чем можно гадать. Но до сих пор ученые доподлинно не знают даже, как здоровались друг с другом русские люди. Может быть, как и сейчас, говорили «Здравствуй», а может быть, и нет.Был ли средневековый человек похож на нас? «Конечно, да», — скажет физиолог или антрополог. Скелеты жителей древнего Новгорода и современной Москвы ничем принципиально не отличаются. «Конечно, нет», — возразит ему историк. И историк будет, в свою очередь, прав: как мы отнеслись бы к человеку, женившемуся в 15 лет иа 8-летней девочке? Что сделали бы с тем, кто, заболев, стал проситься на лечение не в больницу, а в монастырь? А как почувствовал бы себя житель мегаполиса XXI в., оказавшись в тесной курной избе, в которой не продохнуть от дыма?Современный человек верит в антибиотики, шарообразность Земли и всесилие науки. Средневековый — жил в плоском мире, населенном, помимо людей, ангелами, могучими духами, амазонками, колдунами, домовыми, русалками и лешими. Между нами пропасть отличий, но это наши предки, наши истоки, и мы должны об этом помнить и знать.

Вопросы «кто?» и «откуда?» волновали человечество, наверное, с момента его появления. Здесь автора вряд ли можно назвать оригинальным, но, в отличие от иных версий нашего с вами происхождения, данное произведение, кроме прочего, пытается ответить еще и на вопросы «как?» и «почему?». Как устроена вселенная и почему версия ее происхождения, изложенная в древнеиндийских ведах, автору ближе, чем теория большого взрыва? Как, благодаря ветхозаветным заповедям, человечество продержалось тысячи лет и почему их подмена может уничтожить все усилия наших предков? Да и вообще, стоят ли амбиции отдельных представителей нашего вида безопасности всего нашего дома? Ведь, по глубокому убеждению автора, иного у человечества никогда не будет.

Роман А. Сербы воссоздаёт времена княжения на Руси великого князя Игоря (912—945). Киевская Русь воевала в это время с Византией, степными кочевниками, совершала походы на Каспийское побережье. Эти события описаны в романе исторически достоверно, сплетаются в интригующий сюжет. Писатель создаёт глубокие психологические портреты современников — ближайшего окружения, а также военных и политических противников великого князя. Одно из центральных мест в романе занимает и образ великой княгини Ольги, жены Игоря, с которой у него складывались непростые отношения.

Настоящая книга представляет собой сборник воспоминаний сестер милосердия. Эти женщины спасли тысячи жизней в годы Крымской, Русско-японской и Первой мировой войны. Записки сестер милосердия как нельзя лучше рассказывают о героической работе Российского Общества Красного Креста во время военных действий и эпидемий. Вы узнаете о жизни самих сестер милосердия, о проблемах, которые их волновали, об их характерах и судьбах.

«…Остроградский сразу выявлял в аудитории двух-трех человек, будущих “Декартов” и “Пифагоров”, для них и читал лекции, остальных же именовал “казаками”, к познанию математики неспособными. Одному из таких “казаков” Михаил Васильевич поставил самый высший балл на экзамене.– Чему дивишься? – сказал он ему. – Ты в интегралах был неучем, таковым и помрешь, я это знаю. Но я ставлю тебе “двенадцать”, ибо твои идиотские рассуждения неожиданно навели меня на одну мысль, о какой мне самому никогда бы и не додуматься… Так что, братец, от дураков тоже польза бывает!…»

Филипа Грегъри представя първото заглавие от една нова поредица, посветена на Войната на Розите, потопила Англия в кръв. Историята на тази драматична и тайнствена епоха, изпълнена с жестоки сражения, съдбовна любов, магия и неразрешени загадки, ще бъде представена през погледа на жените от родовете Йорк и Ланкастър. Първа започва своя разказ Елизабет Удвил, прочутата с красотата си съпруга на Едуард ІV, „Бялата кралица“.Брат се обръща срещу брата в ожесточеното преследване на английската корона. Династията Плантагенет се разкъсва от вътрешни вражди. Носят се слухове, че преди битката, завършила с победа за фамилията Йорк и разгром за Ланкастър, в небето греели три слънца — по едно за тримата сина на стария Йоркски херцог — и тримата орисани да бъдат крале, и тримата орисани да загинат млади, последни от своя род и своята династия. Красивата история на любовта между бедната вдовица Елизабет Удвил и красивия, смел и обичан от народа крал Едуард ІV е обречена на трагичен край. Елизабет е коронясана за английска кралица в тежки времена, когато никой не може да вярва на никого. Но тя се бори за себе си и за бъдещето на децата си, най-вече на двамата си сина, престолонаследниците, бъдещето на династията. Една отчаяна жена ще отправи страшно проклятие, което ще бележи бъдещето на Англия за стотици години напред. Плантагенетите ще отминат в мъглите на времето, и ще отнесат със себе си решението на най-прочутата неразрешена загадка на историята.

Филипа Грегъри представя първото заглавие от една нова поредица, посветена на Войната на Розите, потопила Англия в кръв. Историята на тази драматична и тайнствена епоха, изпълнена с жестоки сражения, съдбовна любов, магия и неразрешени загадки, ще бъде представена през погледа на жените от родовете Йорк и Ланкастър. Първа започва своя разказ Елизабет Удвил, прочутата с красотата си съпруга на Едуард ІV, „Бялата кралица“.Брат се обръща срещу брата в ожесточеното преследване на английската корона. Династията Плантагенет се разкъсва от вътрешни вражди. Носят се слухове, че преди битката, завършила с победа за фамилията Йорк и разгром за Ланкастър, в небето греели три слънца — по едно за тримата сина на стария Йоркски херцог — и тримата орисани да бъдат крале, и тримата орисани да загинат млади, последни от своя род и своята династия. Красивата история на любовта между бедната вдовица Елизабет Удвил и красивия, смел и обичан от народа крал Едуард ІV е обречена на трагичен край. Елизабет е коронясана за английска кралица в тежки времена, когато никой не може да вярва на никого. Но тя се бори за себе си и за бъдещето на децата си, най-вече на двамата си сина, престолонаследниците, бъдещето на династията. Една отчаяна жена ще отправи страшно проклятие, което ще бележи бъдещето на Англия за стотици години напред. Плантагенетите ще отминат в мъглите на времето, и ще отнесат със себе си решението на най-прочутата неразрешена загадка на историята.

Родена в Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След успеха на поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите и екранизацията на „Другата Болейн“ е наречена „кралица на историческия роман“.Когато Хенри Тюдор вдига короната на Англия от калта на бойното поле при Бозуърт, той знае, че ще трябва да вземе за жена Бялата принцеса, Елизабет от Йорк, наследницата на династията, против която се е сражавал. Така може би ще се сложи край на братоубийствената гражданска война, а ще се укрепят и собствените му не особено основателни претенции за престола. Но невестата му все още обича победения от него враг.Тежка е съдбата на младата кралица — видяла е любимия си поруган, мечтите си да бъде щастлива и обичана — стъпкани под конските копита при Бозуърт. Осъдена на живот с човек, когото ненавижда и постоянно разкъсвана между чувствата си към децата, които му ражда, и верността към своя род и семейство, Бялата принцеса на Йорк се бори да извърви достойно отредения ѝ път.А някъде, отвъд бреговете на Англия, нов претендент за престола събира войска. Той твърди, че е брат на сегашната кралица, един от изчезналите принцове и законен наследник на короната. Това ли е момчето, укрито от палача и изпратено в неизвестността от собствената си майка, Бялата кралица?Ще сполети ли проклятието на една отчаяна майка истинските убийци на принцовете в Тауър?— Мислиш ли, че не мога да напиша история, в която след години всички ще вярват като на истина? Аз съм кралят. Кой ще напише историята на царуването ми, ако не аз самият?— Можеш да кажеш каквото поискаш — изричам спокойно. — Разбира се, че можеш. Ти си кралят на Англия. Но това не превръща казаното в истина.

Родена в Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVIII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за Би Би Си. Първият ѝ роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След успеха на поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите и екранизацията на „Другата Болейн“ е наречена „кралица на историческия роман“.Когато Хенри Тюдор вдига короната на Англия от калта на бойното поле при Бозуърт, той знае, че ще трябва да вземе за жена Бялата принцеса, Елизабет от Йорк, наследницата на династията, против която се е сражавал. Така може би ще се сложи край на братоубийствената гражданска война, а ще се укрепят и собствените му не особено основателни претенции за престола. Но невестата му все още обича победения от него враг.Тежка е съдбата на младата кралица — видяла е любимия си поруган, мечтите си да бъде щастлива и обичана — стъпкани под конските копита при Бозуърт. Осъдена на живот с човек, когото ненавижда и постоянно разкъсвана между чувствата си към децата, които му ражда, и верността към своя род и семейство, Бялата принцеса на Йорк се бори да извърви достойно отредения ѝ път.А някъде, отвъд бреговете на Англия, нов претендент за престола събира войска. Той твърди, че е брат на сегашната кралица, един от изчезналите принцове и законен наследник на короната. Това ли е момчето, укрито от палача и изпратено в неизвестността от собствената си майка, Бялата кралица?Ще сполети ли проклятието на една отчаяна майка истинските убийци на принцовете в Тауър?— Мислиш ли, че не мога да напиша история, в която след години всички ще вярват като на истина? Аз съм кралят. Кой ще напише историята на царуването ми, ако не аз самият?— Можеш да кажеш каквото поискаш — изричам спокойно. — Разбира се, че можеш. Ти си кралят на Англия. Но това не превръща казаното в истина.

Все понимали, что это конец, и быстрее, отчетливее всех это понял, как всегда, Гитлер. Он победил вопреки очевидности, глава истории, начатая им, не кончится с физической смертью зачинателя. Надо доиграть свою собственную игру, чтобы хорошо, достойно, даже величественно шагнуть в вечность, и Ева хотела войти в историю с гордо поднятой головой, как его жена…