„Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“.

Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния ѝ блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.

„Бягащият човек“ е роман на Стивън Кинг от 1982 г. През 1987 е направена и екранизация, с участието на Арнолд Шварценегер в главната роля.

Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив.

Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек?oldid=1672298|Уикипедия, свободната енциклопедия]]

[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек|Статията „Бягащият човек“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек?action=history|историята и авторите на статията]].)

Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие – се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк.

И не сме сами.

Историята на пастор Чарлс Джейкъбс, който след трагедията със семейството му се отрича от Бог, и на Джейми – рокмузикант, когото Джейкъбс изцелява от наркоманията. Обсебен от електричеството, бившият пастор продължава опитите си, които вече граничат с лудостта. Джейми жадува да надникне в кутията на Пандора, отворена от Чарлс.

По шосе №50, пресичащо пустинята Невада, пътуват хора, повечето от които никога няма да достигнат крайната си цел. Защото пътят ги води в градчето Отчаяние, където вилнее зъл дух, освободен след взривяването на стара мина.