Помните английскую песенку в переводе Корнея Чуковского: «А за скрюченной рекой / В скрюченном домишке / Жили летом и зимой/ Скрюченные мышки»? Для жителей особняка «Три фронтона» эта песенка весьма актуальна – разросшийся пристройками коттедж, населенный большой шумной семьей, действительно напоминает тот самый «скрюченный домишко». В таком доме просто обязана парить веселая кутерьма. Но однажды там стали совершаться убийства…

Скрюченный домишкоПомните английскую песенку в переводе Корнея Чуковского: «А за скрюченной рекой / В скрюченном домишке / Жили летом и зимой / Скрюченные мышки»? Для жителей особняка «Три фронтона» эта песенка весьма актуальна — разросшийся пристройками коттедж, населенный большой шумной семьей, действительно напоминает тот самый «скрюченный домишко». В таком доме просто обязана царить веселая кутерьма. Но однажды там стали совершаться убийства...День поминовенияЗа роскошным столом ресторана, накрытым на семерых, сидят шесть человек. Напротив седьмого, пустующего места одиноко стоит веточка розмарина. Она знаменует память о Розмари Бартон, внезапно умершей за этим же столом ровно год назад. Не в силах пережить депрессию, она отравилась цианистым калием. Но есть по крайней мере один человек, который считает иначе, поэтому и собрал снова вместе всех свидетелей той смерти. Это — муж Розмари, получивший анонимное письмо о том, что его жену отравили. Однако он даже не представляет, чем закончится для него это расследование...

Госпожа Абърнети е жестоко убита ден след погребението на брат си. Когато тъжната вест достига до нейните съграждани, всички си спомнят последните й думи: „Завещанието на брат ми е удобно скалъпено, нали? Брат ми е бил убит, нима не разбирате?“ Попаднал в безизходица, адвокатът на семейството се обръща за помощ към Еркюл Поаро.

Щастлив ли сте?

Ако не сте, обърнете се към господин Паркър Пайн…

Всяка сутрин тази обява се появява във вестник „Таймс“. Някои читатели не й обръщат внимание, други се подхилват, но се намират и такива, които се отбиват в скромната кантора на господин Паркър Пайн, за да доверят на най-необичайния в света детектив своите заплетени и интригуващи истории.

Агата Кристи е известна в целия свят като кралицата на криминалния роман. Продадени са повече от един милиард екземпляра от книгите й на английски език и още един милиард в превод на 44 езика. Тя е един от най-издаваните и четени автори и само Библията и произведенията на Шекспир са продадени в по-големи количества от нейните романи. Авторка е на 78 криминални романа, 19 пиеси и 6 романа, написани под името Мери Уестмакот.

Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.

След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от Колинс, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.

През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последния случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Стаена смърт“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, мила стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.