1815 год. После падения Наполеона и возвращения трона Бурбонам по французским провинциям покатилась волна погромов и бесчинств. Жестокости, чинимые роялистами, были ответной реакцией на революционное и имперское прошлое страны. Полиция Людовика XVIII закрывала глаза на всякие вспышки Белого террора, услужливо воротя нос в сторону.

Преступными попустительствами со стороны правительства воспользовалась и золотая молодежь Бордо. Местные прожигатели жизни, хорошо владеющие шпагой, организовали Общество бретеров и развлекались тем, что всюду затевали ссоры по поводу и без повода. Но там, где есть яд, нужно искать противоядие. Возмущенные жители Бордо решают принять ответные меры.

Роман «Дуэлянты» публикуется на русском языке впервые.

Играта е за момчета. Играта е зрелищна. Играта е проста: всички ходим без да спираме. Който спре — умира, който падне — умира, който иска да се откаже — умира. Последният оцелял обира овациите на публиката и прибира солидна награда. Но ще има ли такъв? Дългата разходка започва…

Слънцето ще се превърне в Нова, а клоните на една невероятна смокиня вече покриват половината планета. Споменът за умното и преуспяващо човечество е прикътан дълбоко в генетичната памет на едно момече. Тези знания ще всмуква драстично „гъбата“ в желанието си да установи господство над себеподобните си. Защото в кошмарната парникова гора растителните видове са месоядни и кръвожадни, и гигантски насекоми кръстосват пространството, като го оплитат в неутолимите си нишки.

В същото време последните издънки на човечеството носят душите си в ръка или се гордеят с опашките си, чрез които са свързани с дървото-майка.

Романът „Дългият следобед на Земята“ би бил една ужасяваща прогноза, ако картината на бъдещето, опиращата се на нашите страхове и надежки, не е пресъздадена по законите на истински големите произведения.

Престижната награда „ХЮГО“ отдава дължимото на Брайън Олдис, на неговото въображение, майсторство и замах на разказвач.