Дуэль в океане
Станюкович Константин Михайлович
|
Дуэль на сцене
Дойл Артур Конан
|
Дуэлянты
Террайль Понсон дю
1815 год. После падения Наполеона и возвращения трона Бурбонам по французским провинциям покатилась волна погромов и бесчинств. Жестокости, чинимые роялистами, были ответной реакцией на революционное и имперское прошлое страны. Полиция Людовика XVIII закрывала глаза на всякие вспышки Белого террора, услужливо воротя нос в сторону.Преступными попустительствами со стороны правительства воспользовалась и золотая молодежь Бордо. Местные прожигатели жизни, хорошо владеющие шпагой, организовали Общество бретеров и развлекались тем, что всюду затевали ссоры по поводу и без повода. Но там, где есть яд, нужно искать противоядие. Возмущенные жители Бордо решают принять ответные меры.Роман «Дуэлянты» публикуется на русском языке впервые.
|
Дуэт со случайным хором
Дойль Артур Конан
|
Дъблинчани. Портрет на художника като млад
Джойс Джеймс
|
Дъвката
Павлова Елена
|
Дъга Шест (Джак Райън[10])
Кланси Том
|
Дъгата
Родари Джани
|
Дъжд
Шаламов Варлам
|
Дъждовен сезон
Кинг Стивън
|
Дълбачката (В очакване на утрото[12])
Бачков Красимир
|
Дългата вахта
Хайнлайн Робърт
|
Дългата нощ
Азимов Айзък
|
Дългата разходка
Кинг Стивън
Играта е за момчета. Играта е зрелищна. Играта е проста: всички ходим без да спираме. Който спре — умира, който падне — умира, който иска да се откаже — умира. Последният оцелял обира овациите на публиката и прибира солидна награда. Но ще има ли такъв? Дългата разходка започва…
|
Дългата ръка
Стърджън Теодор
|
Дългият дъжд
Бредбъри Рей
|
Дългият изгрев на Ена (Ротанов[2])
Гуляковски Евгений
|
Дългият път към ада
Пощаков Христо
|
Дългият път през тунела (В очакване на утрото[6])
Бачков Красимир
|
Дългият следобед на Земята
Олдис Брайън
Слънцето ще се превърне в Нова, а клоните на една невероятна смокиня вече покриват половината планета. Споменът за умното и преуспяващо човечество е прикътан дълбоко в генетичната памет на едно момече. Тези знания ще всмуква драстично „гъбата“ в желанието си да установи господство над себеподобните си. Защото в кошмарната парникова гора растителните видове са месоядни и кръвожадни, и гигантски насекоми кръстосват пространството, като го оплитат в неутолимите си нишки.В същото време последните издънки на човечеството носят душите си в ръка или се гордеят с опашките си, чрез които са свързани с дървото-майка.Романът „Дългият следобед на Земята“ би бил една ужасяваща прогноза, ако картината на бъдещето, опиращата се на нашите страхове и надежки, не е пресъздадена по законите на истински големите произведения.Престижната награда „ХЮГО“ отдава дължимото на Брайън Олдис, на неговото въображение, майсторство и замах на разказвач.
|