Пожилые владелицы небольшого коттеджного поселка поблизости от Норвуда были вполне довольны двумя первыми своими арендаторами — и доктор Уокен с двумя дочерьми, и адмирал Денвер с женой и сыном были соседями спокойными, почтенными и благополучными. Но переезд в третий коттедж миссис Уэстмакот, убежденной феминистки и борца за права женщин, всколыхнул спокойствие поселка и подтолкнул многие события, изменившие судьбу почти всех местных жителей.

Книга петербургского писателя, моряка Виктора Викторовича Конецкого — это воспоминания о его морских рейсах, плаваниях по российским водам и к берегам далеких стран. В этом лиричном повествовании — размышления о прошлом и настоящем, трагическом и смешном, будничном и героическом.

След „Името на розата“, роман, разбил представата за скучноватата семиотика, за криминален жанр, за тъмно Средновековие, за професионален писател, за новостите на Новото време и дори за мързелив читател (дебелата книга се радва на успех навсякъде, където се появи: от Япония, та до България), не си струва да се представя самият Умберто Еко. Професорът от Болоня, станал между другото почетен доктор и на Софийския университет, сигурно пак пише нещо, което ще ни изненада и ще ни кара да сменяме представите си, всяка от които поне в неговия случай се върти около едно, а именно — отговорността на интелектуалеца в нашето калейдоскопично време се състои в опазване на ценности, в строене на крепости, които да устояват на тараните на силните — поради множествеността си — еднодневки, все едно от какъв тип ще са те: политически, философски, естетически, информационни и така до видеоклиповете. Текстът, който представяме тук, е доказателство за това; той е четен от Умберто Еко през 1967 г. в Ню Йорк на конференцията „Визия ’67“, организирана от Международния център за комуникация, изкуство и наука.