«…Вы видите перед собой человека, который едва не сделался жертвой кристалла! И я подвергся этой опасности, потому что не был еще ни ученым, ни артистом… Но это слишком длинная история…»Герой-рассказчик, Алексис Гарц, увлеченный кузиной Лорой, совершает вместе с ее отцом, загадочным полубезумным ученым Назиасом, путешествие по полярным странам, дабы достичь места, откуда можно проникнуть внутрь полой Земли, скрывающей драгоценные кристаллы.

Пароход «Патна» везет паломников в Мекку. Разыгрывается непогода, и члены команды, среди которых был и первый помощник капитана Джим, поддавшись панике, решают тайком покинуть судно, оставив пассажиров на произвол судьбы. Однако паломники не погибли, и бросивший их экипаж ждет суд. Джима лишают морской лицензии, и он вынужден перебраться в глухое поселение на одном из Индонезийских островов…Тайский пароход «Нянь-Шань» попадает в тайфун. Мак-Вир, капитан судна, отказывается поменять курс и решает противостоять стихии до конца…Роман «Лорд Джим» признан критиками лучшим произведением автора.

Пароход «Патна» везет паломников в Мекку. Разыгрывается непогода, и члены команды, среди которых был и первый помощник капитана Джим, поддавшись панике, решают тайком покинуть судно, оставив пассажиров на произвол судьбы. Однако паломники не погибли, и бросивший их экипаж ждет суд. Джима лишают морской лицензии, и он вынужден перебраться в глухое поселение на одном из Индонезийских островов…Роман «Лорд Джим» признан критиками лучшим произведением автора.

Великолепните трилогии „Придворният убиец“ и „Шутът и убиецът“ утвърдиха Робин Хоб като едно от най-големите имена в световното фентъзи. Във втората книга на зашеметяващата поредица „Шутът и убиецът“ Хоб продължава разтърсващата история за Фицрицарин Пророка. Лишен от подкрепа и затънал в интриги, Фиц се изправя пред най-голямото предизвикателство — да оцелее по неизбежния и несигурен път, който му е приготвила съдбата. Със сложните си герои, спиращата дъха магия и шеметното си действие „Лорд Златен“ запраща читателя в кипящата смес от жертвоготовност, спасение и предателство.„Хоб поддържа високите стандарти от по-ранните си поредици. Това е книга, която ще ви държи будни до сутринта.“

Пъблишърс Уикли

„Силни герои и брилянтен стил! Лорд Златен води битки по неволя във водовъртеж от саможертви, спасения и невиждано предателство.“

Джордж Р. Р. Мартин

1675 год. Англией правит король Карл II, но на западе страны мало кто признает власть короля. Местные феодалы, клан Дунов, убивают фермера Джека Рида и его сын Джон клянется рассчитаться с обидчиками. Но однажды на рыбалке он чуть не утонул, и его спасла Лорна Дун, юная наследница враждебного клана.

ЗА АВТОРА И КНИГАТА

Историческият роман на Уолтър Скот намира много наследници сред по-късните викториански писатели. Но сред техните повече или по-малко забравени вече произведения се откроява и до днес четената и обичана „Лорна Дун“ на Ричард Додридж Блакмор.Всъщност, да се нарече „Лорна Дун“ исторически роман, не би било съвсем правилно. Наистина действието се развива в края на XVII век, през периода на Реставрацията. Това е време, когато религиозният въпрос играе огромна роля в политиката, и борбата между краля и Парламента отново пламва. Чарлс II и брат му Джеймс II непрекъснато се опитват да възстановят Абсолютизма до 1688 г., когато Джеймс прави опит открито да поддържа Католицизма. В резултат на обединените усилия на главните политически партии и англиканската църква той бива прогонен от страната.За всички тези събития обаче в романа едва се загатва. Вярно е, че става дума за въстанието на Монмът и се споменават някои исторически личности като Чарлс II, Джеймс II, съдията Джефрис и др., но те остават в далеч по-заден план от основната линия на повествованието.Блакмор базира своята история отчасти на някои писмени източници, отчасти на запазени устни предания и отчасти на собствената си фантазия. Предполага се, че главният герой Джон Рид е бил реална личност, а що се отнася до фамилията Дун — такава разбойническа банда действително е съществувала. И досега една от долините в Ексмур носи тяхното име, а видът й напълно съвпада с описаната от автора „Долина на Дун“. Затова може би ще бъде по-правилно, ако поставим „Лорна Дун“ в групата на регионалните романи. Не случайно книгата е известна като „класическия роман на западните графства“, както по онова време са наричали Девън и Съмърсет. Действието почти не напуска този район и е описано с невероятна любов към детайла. Тази история за кръвната вражда между два аристократични рода и всепобеждаващата сила на любовта е наситена с толкова лиризъм и силно емоционален ритъм, че и до ден днешен си остава един от най-забележителните романи в английската литература. Но тя в никакъв случай не е само апотеоз на младежката любов и семейното щастие. Книгата е заредена с драматизъм, приключения и примери на рицарска смелост.И все пак може би най-голямата й ценност а, състои в това, че пред читателя се разгръща една широка панорама на селския живот в Западна Англия в края на XVII век. Че носи една богата информация за бит, нрави и обичаи, отдавна забравени от забързания ни съвременник, който, струва ми се, трябва от време на време да си спомня, че някога хората са живели и така.Всички битови подробности са описани толкова живо и пластично, толкова реалистично и убедително, че почти усещаме неповторимия вкус на печено еленско, едва доловимия аромат на пролетната иглика и чуваме тропота от копитата на дивите коне, волно препускащи из Ексмурската равнина.За да се постигне такъв ефект, освен разказвачески талант е нужна и много любов. Любов към Ексмурския край, към хората, които са живели там, езика им, нравите и обичаите им. Любов, която Ричард Додридж Блакмор носи дълбоко в сърцето си.Роден на 7. VI. 1825 г. в малкото селце Лонгуърт, графство Бъркшир, Блакмор на четиримесечна възраст загубва майка си. Когато навършва единайсет години, изпращат го в училището „Блъндел“ в Тивъртън (както главния герой на романа, Джон Рид), където поради вродената му стеснителност е обект на жестоки закачки от страна на съучениците си. В замяна на това годините, прекарани в колежа Ексетър, Оксфорд, са наистина щастливи. Там получава стипендия и започва литературната си кариера с няколко стихотворения, които подписва с псевдоним. През 1849 г. записва право в Лондон и през 1852 г. вече може да практикува адвокатската си професия, която не след дълго заменя с преподавателска дейност. Скоро обаче здравословното му състояние се влошава, а полученото по същото време наследство му осигурява възможност да се оттегли в Падингтън, близо до Лондон, и да се посвети на любимите си занимания — писане и градинарство. Ето какъв портрет на Блакмор ни рисува неговият издател Едуард Марстън: „…беше много висок и със силно развита мускулатура, но не така широкоплещест и пълен, какъвто стана по-късно. Обличаше се много просто и изобщо приличаше на това, което сам си бе избрал да бъде — градинар и лозар. Говорът му бе тих, бавен, дори стеснителен, и въпреки това по мъжки твърд и решителен.“Така изглежда Блакмор през 1862 г., когато за пръв път посещава Марстън с томче стихове, превод от Виргилий.Две години по-късно написва първия си роман. Следва втори, но славата и успехът идват едва с третия и най-хубавия — „Лорна Дун“. И макар че не едно и две поколения по-късно признават достойнствата му, близо година и половина той остава почти незабелязан. А когато успехът идва, той отчасти е резултат и от неправилно ширещото се по това време мнение, че историята има нещо общо със семейството на маркиз Лорн, който току-що (1869) се бил оженил за дъщерята на кралица Виктория.Романите следват един след друг (общо 15), но истинско щастие Блакмор намира единствено навън, в работата сред природата и в прекрасната си градина.Едно от най-ценните му качества е високата му самокритичност. Той пише: „Слава богу, самоуверен съм само защото познавам хубавото нещо от пръв поглед и веднага заклеймявам някоя работа — макар и моя собствена, — когато е небрежна.“Ричард Додридж Блакмор умира на 75-годишна възраст (1900). Четири години по-късно негови почитатели, между които такива известни писатели като Джеймс Бари, Томас Харди и Ръдиард Киплинг, поставят мемориален прозорец в катедралата в Ексетър. На откриването Идън Филпотс казва: „…Абсолютно непреклонен, Блакмор се съобразяваше само със собствените си идеали и дори и най-арогантният литературен критик не би се осмелил да съди работата му така строго, както го правеше той самият.“

Правда Митева

Красочное описание природы Америки: долина Луизианы, ручей Виссахикон и романтическая встреча на его берегу с лосем.

„Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?“ Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира й голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк.Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946

Роман немецкого писателя «Лотта в Веймаре» (1939 г.) посвящён встрече Гёте с Шарлоттой Кестнер, ставшей прообразом Лотты в «Страданиях молодого Вертера». В романе великолепно выписан образ поэта, показана вся сложность его характера и творчества.

Рассказы Нарайана поражают широтой охвата, легкостью, с которой писатель переходит от одной интонации к другой. Самые различные чувства — смех и мягкая ирония, сдержанный гнев и грусть о незадавшихся судьбах своих героев — звучат в авторском голосе, придавая ему глубоко индивидуальный характер.

Джак Ричър вече не е същият. Освен четката си за зъби носи и документ за самоличност. Със снимка. Но все така обикаля Америка и е все така труден за откриване. Ето защо, когато бившият шеф на специалния отряд военни следователи получава кодирано съобщение от член на стария си екип, той разбира, че нещата са твърде сериозни. Някой от хората му е в беда.Следователите от военната полиция са недосегаеми. Винаги си пазят гърба. Но ето че един от тях е намерен мъртъв в пустинята на Калифорния. А шестима други изобщо не могат да бъдат открити.Джак Ричър също е недосегаем. Старите му другари имат огромни неприятности и той е длъжен да им помогне. Никой не може да си играе с хората му. Нито сега, нито когато и да било.Малко хумор, малко секс и най-добрите екшън сцени в жанра…Стегнат, високооктанов трилър от един голям майстор на съспенса.

Ню Йорк Таймс