Знаменитият генерал Макензи Хоукинс се завръща триумфално. Изобретателният му ум ражда план, от който на управляващите им настръхват косите. „Лудият“ генерал е в стихията си. Все пак въпросът дали той и малката група негови съмишленици ще успеят да се изправят срещу смазващия валяк на военната машина остава открит.

Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=65509

Героичните дни на Маркъс са останали в миналото. Той знае от опит, че дори в най-малките войни умират хора. И когато отрядът му е мобилизиран в редовете на една обречена армия, е готов на всичко, за да избегне войната, в която не желае да участва. Дори ако за целта трябва да предприеме някои крайно необичайни стъпки.

Ситрин е сираче, повереница на банкова къща. Задачата ѝ е да прекара контрабандно богатството на цял един град през зона на бойни действия, като скрие златото и от двете враждуващи страни. Ситрин познава отлично тайните на банковото дело, но търговските стратегии не могат да я опазят от мечовете.

Гедер, единствен наследник на благороднически дом, се интересува повече от философия, отколкото от майсторството на меча. Пълен лаик на бойното поле, той бързо се превръща в пионка на политическата сцена. Ала бъдещето му крие изненади.

Няколко падащи камъчета могат да предизвикат свлачище. Дребна дрязга между Свободните градове и Разсечения трон бързо излиза от контрол. Нов играч се надига от дълбините на историята и раздухва пламъците, които ще тласнат целия район по пътя на дракона — пътя на войната.

Човечеството е решило да излезе в космоса. Астероидът Хидалго е издълбан отвътре, снабден с космически двигатели и оборудван като място за живеене за голям брой хора. След това, прекръстен на Икар, е изпратен към звездите.

Протагонистът на романа, Зенон Балов, е първият човек, роден на астероида. Вече младеж, той се бори да открие мястото си и себе си. Опознава Икар и тайните му, пазени от него и от повечето хора; сблъсква се със странни и чудни неща, често върти около себе си цялото общество на Икар. Обича, търси щастие, ревнува. Накрая изчезва при неясни обстоятелства — може би паднал в черна дупка, а може би пръв от всички хора срещнал извънземен разум.

Източник: [[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Пътят_на_Икар|БГ-Фантастика]]

Нашественическата армада на Сеанчан е завладяла Ебу Дар. Нинив, Елейн и Авиенда се отправят към Кемлин и полагащият се по рожденно право трон на Елейн, но по пътя си откриват противник, далеч по-опасен от сеанчанцте.

В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.

В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.

Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.

Нашественическата армада на Сеанчан е завладяла Ебу Дар. Нинив, Елейн и Авиенда се отправят към Кемлин и полагащият се по рожденно право трон на Елейн, но по пътя си откриват противник, далеч по-опасен от сеанчанцте.

В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.

В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.

Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.

"Пылающее копье" - произведение, открывающее читателю совершенно иного Голсуорси - насмешливого, едко остроумного циника, подлинного мастера британской иронической прозы...

В том выдающегося югославского писателя, лауреата Нобелевской премии, Иво Андрича (1892–1975) включены самые известные его повести и рассказы, созданные между 1917 и 1962 годами, в которых глубоко и полно отразились исторические судьбы югославских народов.

`Я вошел в литературу, как метеор`, – шутливо говорил Мопассан. Действительно, он стал знаменитостью на другой день после опубликования `Пышки` – подлинного шедевра малого литературного жанра.

Тема любви – во всем ее многообразии – стала основной в творчестве Мопассана. В предлагаемый читателю сборник включены новеллы, созданные писателем в разные годы, и роман `Монт-Ориоль`, в котором любовные коллизии развиваются на фоне модного курорта.

`Я вошел в литературу, как метеор`, – шутливо говорил Мопассан. Действительно, он стал знаменитостью на другой день после опубликования `Пышки` – подлинного шедевра малого литературного жанра.

Тема любви – во всем ее многообразии – стала основной в творчестве Мопассана. В предлагаемый читателю сборник включены новеллы, созданные писателем в разные годы, и роман `Монт-Ориоль`, в котором любовные коллизии развиваются на фоне модного курорта.

Новая Англия. Первая половина 19-го века. Молодой, богатый, красивый и успешный американский аристократ готовится к свадьбе. За несколько дней до этого события он получает письмо от таинственной незнакомки, которое делает его заложником понятий о чести и достоинстве, заставляя серьёзно пересмотреть свои планы.Многие события взяты из жизни самого автора, неудовлетворённого как материальной, так и личной стороной своей жизни.

Рассказывая о преуспеянии бесталанного рисовальщика Пьера Грассу, Бальзак подчеркивает его бездарность, осмеивает буржуазное искусство с его пошлостью и ненавистью к подлинному таланту.

Именно такой художник — делец и ремесленник — близок и понятен буржуа. У буржуа, иронически замечает Бальзак, был веский довод, побуждавший их заказывать свои фамильные портреты именно Грассу: «Что ни говори, но он ежегодно вносит двадцать тысяч франков своему нотариусу».

Небольшая прозаическая зарисовка "Пьер Дюмон" (1894) – всего несколько страниц, но как пронзительно, как шемяще звучит в них первый трагический опыт бытия юного поэта! Хрупкий, мечтательный подросток не может смириться с атмосферой муштры и опасного духовного равнодушия.

Роман, основанный на злодеяниях и шутках судьбы, на контрасте, затмевающемся привычкой, о трагизме человеческих чувств..