HomeLib
Книги по жанру: Классическая проза
Тэсс из рода д'Эрбервиллей
Гарди Томас
fb2
В романе Томаса Гарди (1840–1928) рассказывается о печальной судьбе девушки, наделенной красотой и тонко чувствующей душой. Проклятие, лежащее на Тэсс, обрекает ее расплачиваться за преступления некогда могущественных предков. Готовая пожертвовать собой ради близких, она протестует против грубого посягательства на человеческое достоинство и вынуждена совершить убийство.
Тэсс из рода д'Эрбервиллей [английский и русский параллельные тексты]
Гарди Томас
fb2
В романе Томаса Гарди (1840—1928) рассказывается о печальной судьбе девушки, наделенной красотой и тонко чувствующей душой. Проклятие лежащее на Тэсс, обрекает ее расплачиваться за преступления некогда могущественных предков. Готовая пожертвовать собой ради близких, она протестует против грубого посягательства на человеческое достоинство и вынуждена совершить убийство.
Тэсс из рода д'Эрбервиллей. Джуд Незаметный
Гарди Томас
fb2
«Тэсс из рода д'Эрбервиллей» (1891) и «Джуд Незаметный» (1895), составившие настоящую книгу, — итог многих исканий и усилий писателя. Ими заканчивается большой и самый значительный цикл произведений Томаса Гарди, вкоторый вошли семь лучших его романов — «романы характеров и среды». На них обрывается творчество Гарди-прозаика. Последние тридцать лет своей жизни он полностью отдал поэзии.Вступительная статья М. Урнова.Примечания М. Гордышевской.Перевод с английского А. В. Кривцовой, Н. Шерешевской и Н. Маркович.Иллюстрации В. Носкова.
Тюльпанное дерево
Жанлис Мадлен Фелисите
fb2
(Genlis), Мадлен Фелисите Дюкре де Сент-Обен (Ducrest de Saint-Aubin; 25.I.1746, Шансери, близ Отёна, — 31.XII.1830, Париж), графиня, — франц. писательница. Род. в знатной, но обедневшей семье. В 1762 вышла замуж за графа де Жанлис. Воспитывала детей герцога Орлеанского, для к-рых написала неск. дет. книг: «Воспитательный театр» («Théâtre d'éducation», 1780), «Адель и Теодор» («Adegrave;le et Théodore», 1782, рус. пер. 1791), «Вечера в замке» («Les veillées du château», 1784). После казни мужа по приговору революц. трибунала (1793) Ж. эмигрировала. При Наполеоне вернулась во Францию, где обучала его «хорошему тону» и получала небольшую пенсию. Уже в это время, а затем в эпоху Реставрации Ж. писала сентимент. романы из жизни светского общества, часто на историч. темы. Наиболее известны из них: «Мадмуазель де Клермон» («Mademoiselle de Clermont», 1802), «Герцогиня де Ла Вальер» («La Duchesse de la Valliegrave;re», 1804, рус. пер. 1804-05), «Мадам де Ментенон» («Madame de Maintenon», 1806, рус. пер. 1806), «Мадмуазель де Лафайет» («Mademoiselle de la Fayette», 1813, рус. пер. 1815-16) и др. Произв. Ж., легко и увлекательно написанные, с отчетливо выраженной нравоучит. тенденцией, были в свое время очень популярны, в т. ч. и в России. Ж. принадлежат также мало достоверные, но занимательные «Мемуары» («Mémoires», 1825).
Тюремная исповедь
Уайлд Оскар
fb2
Тюркменска приказка (Тюркменска приказка)
бай Мъдрият Кемине и богатият
fb2
Тютюн
Димов Димитър
fb2

Митарствата на романа „Тютюн“ в лабиринта на „корективната критика“

Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ (в. „Литературен фронт“), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“. След още една година излиза „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите.Публикацията на романа „Тютюн“ през 1951 г. е литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около публикуваната творба се оформят дискусии, предизвикани са отзиви, мнения, рецензии.За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа — заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността и паметта на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено визираната историческа епоха е характерна с радикалността на извършената политическа, социална, културна и ментална промяна. Нужно е да се спомене като причина и фактът, че романът се появява във време на крайно идеологизиран литературен догматизъм, който безкомпромисно налага правилата на една строга нормативна естетика — т.нар социалистически реализъм, за да дисциплинира („приведе в ред“) творческата дейност на писателите.Изброените причини довеждат до „прословутия“ за българската литературна история скандал около „Тютюн“ през 1952 г. Във все още новата идеологическа ситуация на социалистическия обществено-културен модел творбата придобива необичаен и озадачаващ характер. Художествените достойнства на романа, новаторството, модерният стил са пренебрегнати в полза на комунистическата идеологема. Той бива „разконспириран“ от литературните адепти на тоталитарния режим като нестандартен, прекрачващ каноните на официалната комунистическа политика в сферата на литературната продукция. Затова първите литературоведски критики подлагат на съмнение идейната устойчивост на романовото изображение, като опасно отклонение. Връх на „литераторската“ атака е „унищожителната статия“ на Пантелей Зарев във в. „Литературен фронт“. В последвалото обсъждане на романа на заседание на Съюза на българските писатели мнозинството от неговите членове квалифицира творбата негативно, особено по отношение на „идейността“. В българските литераторски среди вече очакват официалното забраняване на Димовия роман. Краят на литературният скандал се бележи изненадващо с позитивна статия за „Тютюн“ от първа страница на официоза „Работническо дело“ (анонимна статия, по всяка вероятност предложена лично от комунистическия лидер Вълко Червенков). „Обслужващата критика“ обаче настоява за преработка на романа в посока, отделяща по-голямо място на работническата класа и нейните преживявания.Тези няколко щрихи от конфликта около романа „Тютюн“ илюстрират атмосферата на силния натиск върху романиста да промени и преработи собствената си творба, като я съобрази с идеологическите директиви на социалистическата „корективна критика“ — т.е. да „поправи“ романа си съответствие с т.нар. класово-партиен критерий. Тъй като официалните цензори вменяват на романа като недостатък недостатък „преувеличена позицията и ролята на буржоазния елит“ в рамките на художественото изображение, авторът е задължен да компенсира недостатъчността като извърши редакция на романа, чрез която да отдели „заслужено място“ на „борците за нов свят“ — на работническата класа, както и да се изведат на преден план образите на „достойните представители“ на нейния „политически авангард“, комунистите. Идеологическият императив изнудва Д. Димов да поеме анормалната мисия за един писател да редактира един завършен роман. Не бива да се пропуска фактът обаче, че самият Димов е убеден комунист, споделя идеологическите възгледи на критиците и опонентите си. Той съзнателно приема отправените директиви, съгласява се с тях с вътрешна убеденост.Димитър Димов дописва романа с още 250 страници. Втората редакция протича съвместно с литературния критик от издателство „Народна култура“ — Яко Молхов. През 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки в текста.Преработката на „Тютюн“ засяга най-вече сюжетостроенето, „добавени“ са нови персонажи и събития, свързани с тематичната линия на „антифашистката борба“. Спрямо главната персонажна ос „Борис — Ирина“ като лява идеологическа алтернатива е разгърната втора ос — „Павел — Лила“ (Лила като персонаж не фигурира в първата редакция). Разширена е характеризацията на познати от първата редакция герои, при някои от тях е засилена индивидуализацията. Същевременно е увеличен броят на аналитичните пасажи, в които авторът в позицията на повествовател с моралистично-наставнически тон „обяснява“ на читателя смисъла на историческото развитие от идеологическата оптика на марксизма, както и значението на определени действия на героите и идеологическото обосноваване на отделни епизоди и линии в повествованието.Втората редакция на „Тютюн“ с основание се смята за неуспешна в художествено отношение творба. Въпреки това, в продължение на 40 години поколения читатели и ученици бяха принудени да четат цензурираната и ревизирана „втора редакция“.Едва от 1992 г. насам романът на Димитър Димов „Тютюн“ е изваден от „архива на забравата“ и няколкократно публикуван. Този автентичен текст на романа предлагаме и в „Моята библиотека“.

NomaD

Тя (Аеша[1])
Хагард Хенри Райдър
fb2
Тя иде като нощ красива
Байрон Джордж
fb2
Тя се казваше Амилиа
Колдуел Ърскин
fb2
Тя те гледа от екрана
Спиров Константин
fb2
Тяга к поражению
Зингер Исаак Башевис
fb2
Американский писатель Исаак Башевис Зингер (род. в 1904 г.), лауреат Нобелевской премии по литературе 1978 г., вырос в бедном районе Варшавы, в 1935 г. переехал в Соединенные Штаты и в 1943 г. получил американское гражданство. Творчество Зингера почти неизвестно в России. На русском языке вышла всего одна книга его прозы, что, естественно, никак не отражает значения и влияния творчества писателя в мировом литературном процессе.Отдавая должное знаменитым романам, мы уверены, что новеллы Исаака Башевиса Зингера не менее (а может быть, и более) интересны. Небольшой объем отсекает все второстепенное, и вниманию читателей предстают любимые автором персонажи – старики, чудаки, неудачники, наделенные тем не менее невероятной силой духа и самоиронией, непобедимой никакими бедами и несчастьями.
Тягар пристрастей людських
Моэм Уильям Сомерсет
fb2
Це історія Філіпа Кері, невтомного шукача сенсу життя. Усе почалося ще зі шкільних років, а потім — навчання в Німеччині, Лондоні, Парижі, мрія стати художником, химерне сплетіння слів богемного поета Кроншоу… Довгі розмови про вічне стають ковтком живої води, даючи йому сили не припиняти пошуків себе та істини. Та що, як відповіді на запитання вже давно були відомі самому Філіпові? Доля чоловіка перевертається догори дриґом, він відкриває світ людських пристрастей. Проте цей вир згубних бажань і душевних мук стає неабияким тягарем…
Тяжба (Драматические отрывки и отдельные сцены[3])
Гоголь Николай Васильевич
fb2
Сцена представляет собой переработку одной из сцен первого акта «Владимира 3-ей степени». Гоголь читал ее в марте 1840 г. в Москве у Аксаковых. Впервые она напечатана была в издании сочинений Гоголя 1842 г. Пролетов, герой сцены, соответствует тому лицу, которое фигурирует в «Утре делового человека» под именем Александра Ивановича. Иван Петрович Барсуков из «Утра делового человека» переименован здесь в Павла Петровича Бурдюкова.
Тяжелые времена
Диккенс Чарльз
fb2
Тяжелые времена
Диккенс Чарльз
fb2
Тяжелые дни
Гамсун Кнут
fb2
Тяжелые люди
Чехов Антон Павлович
fb2
Тяжелый дивизион
Лебеденко Александр Геврасьевич
fb2
В романе воссоздаются события того времени, когда, по определению великого русского поэта А. Блока, в России назревали «неслыханные перемены, невиданные мятежи». Рукой большого мастера в книге изображен путь страны к революции. В романе много картин подлинно эпического звучания: массовые солдатские митинги на фронте, запруженная восставшими рабочими Выборгская сторона, предштурмовые часы у Зимнего, Штаб революции — Смольный.На страницах «Тяжелого дивизиона» талантливо показан распад царской армии, гибель великой империи Романовых, могучая сила восставшего народа.
Тяжелый дивизион
Лебеденко Александр Геврасьевич
fb2
В романе воссоздаются события того времени, когда, по определению великого русского поэта А.Блока, в России назревали «неслыханные перемены, невиданные мятежи». Рукой большого мастера в книге изображен путь страны к революции. В романе много картин подлинно эпического звучания: массовые солдатские митинги на фронте, запруженная восставшими рабочими Выборгская сторона, предштурмовые часы у Зимнего, Штаб революции — Смольный.На страницах «Тяжелого дивизиона» талантливо показан распад царской армии, гибель великой империи Романовых, могучая сила восставшего народа.
< 1 832 833 834 835 836 1023 >